Докато американската система за наказателно правосъдие се фокусира върху задържането и наказанието – с най-голям брой затворници в света на глава от населението – скандинавските страни имат съвсем различен подход. Датската затворническа система например насърчава „проявата на добротата“. Държавата подготвя осъдените за завръщане им в обществото, с придобити нови работни и житейски умения, а защо не и допълнително образование. За тази цел датската Служба за затвор и пробация управлява своите съоръжения по серия от принципи, която включва „нормализиране, откритост, отговорност и възможно най-малко намеса“. Затворническата рутина е проектирана да бъде възможно най-близо до „нормалния” живот, като затворниците перат сами дрехите си, пазаруват храна в затворническия хранителен магазин и сами си приготвят ястия. Те се насърчават да поемат отговорност за своите действия и да управляват живота си.
Ансталтен, нов затвор в Гренландия, дело на дизайнерите от Schmidt Hammer Lassen (SHL), които са придобити от Perkins&Will през 2018 г. – олицетворява датския метод на лишаване от свобода. Затворът е разположен сред суровия пейзаж на 5км. извън Нуук, столицата на Гренландия. Проектът е част от по-мащабна програма на датското правителство за надграждане на здравеопазването и хуманните услуги в Гренландия, автономна зависима територия на Дания с до голяма степен инуитско население сред 56 000 жители, които имат свои собствени социални практики.
„Проектирахме Ансталтен като селище от сгради, имитиращи местни общности“, казва Джет Биркестов Могенсен, асоцииран партньор в SHL. Сградите са построени по скалист склон с изглед към Нууп Кангерлуа, фиорд на 500км. южно от Полярния кръг.
„Гренландия има своя собствена култура и ние се опитахме да я спазим с Анстелтен“, обяснява Тина Енгелбрехт Изинг, ръководител на отдела за ресоциализация в Службата за затвор и пробация. Тъй като природата е важна част от тази култура, архитектите ангажираха затвора възможно най-много със света навън, насочвайки прозорци към открити гледки и дори проектирайки една сграда, така че да е като мост над малък поток, позволявайки на водата да тече под нея.
Затворът от 86 000 квадратни фута, състоящ се от бетонови конструкции, облечени на много места с изветряващи стоманени панели, побира 76 затворници (както мъже, така и жени) в пет жилищни блока и предлага семинари за обучение на работни умения, библиотека, здравен център и помещение за образование и отдих. По-голямата част от Ансталтен (което на датски означава „заведение“ или „институция“) е изградена зад периметърна стена и приютява затворници с максимална, средна и минимална сигурност. Няколко сгради извън стената са за персонал и за затворници, които са близо до освобождаването, много от които работят или ходят на училище в града и се връщат вечер.
Повечето затворници живеят в стаи с площ от 13 квадратни метра със собствена баня, легло и бюро, подобни на стаите в хубаво общежитие в колеж в САЩ. Затворниците са разпределени в групи от четири до осем души, с общо пространство за живеене, трапезария и готвене. В допълнение към видеонаблюдението във всички общи зони, има стая за наблюдение на всяка група, осигуряваща изглед към нейните общи пространства. Но служителите прекарват по-голямата част от времето си в тези общи помещения със затворниците и действат повече като съветници, отколкото като пазачи, казва Енгелбрехт. Вместо решетки на прозорците, стъкло с висока якост осигурява сигурност. Затворниците могат да сложат завеси на собствените си прозорци и дори да заключват вратите си отвътре, въпреки че персоналът може да отвори всяко пространство, ако е необходимо. Прозорците в жилищните стаи са под ъгъл, за да улавят гледки на открито, но също така и за да осигурят дискретност от други стаи.
Затворът насърчава семейните посещение, осигурявайки детска площадка и помещения за нощувки. Преди Ансталтен повечето гренландци са излежавали присъди в Дания, което прави посещенията трудни и скъпи.
Дизайнерите от Schmidt Hammer Lassen (SHL) имат дълга история на строителство в Гренландия, като се започне с Културния център Katuaq в Нуук, открит през 1997 г. Но Ансталтен е първият поправителен център на компанията. Perkins & Will има политика да не проектира затвори, казва Рейчъл Роуз, сътрудник и директор по комуникацията, тъй като те не отразяват ценностите на компанията и „ангажимента да отстояват по-високите цели на обществото “. Когато обаче Perkins & Will придобива SHL, датската фирма вече работи по Ансталтен. „Когато прегледахме портфолиото на SHL преди придобиването, бяхме впечатлени от визията им за хуманна рехабилитация, а не за наказание, което значително се различава от стандартния американски подход към лишаването от свобода“, обяснява Роуз.
През последните години обаче някои политици в Дания настояваха за по-строга политика, казва Енгелбрехт, тъй като нарушителите на закона стават по-агресивни и общественото възприятие за престъпността се променя. В САЩ махалото може да се движи в обратна посока, с приемането през 2018 г. на First Step Act, който съкращава задължителните минимални присъди във федералната система за ненасилствени престъпления, свързани с наркотици, и изисква от федералните затвори да предлагат програми за намаляване на рецидивизма. Но американските затвори ще трябва да извървят дълъг път, преди условията им да започнат да се сравняват с тези в Скандинавия.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника