От колелото до електрическите автомобили, имахме едно дълго пътуване и кой знае какво е следващото голямо нещо, което ни очаква. Ставаме толкова безумно напреднали, че никога дори не успяваме да оценим или дори признаем новите инженерни постижения. Те са незабележими за повечето от нас, но това не прави напредъка по-бавен и това е доста очевидно от инфраструктурното развитие, което виждаме в момента в целият свят. Нека се потопим по-дълбоко в света на инфраструктурата и разгледаме тези 12 инженерни чудеса, които са наистина гениални.
1. Акведукт Велуве
Акведуктът Велуве в Хардервейк, Холандия е построен по изключително невероятен начин. Той позволява на водата да преминава през пътя, за разлика от нормалните акведуктни мостове, които преминават над водното тяло.
Акведуктът Veluwemeer е канал с дълбочина 3 метра, и е изключително изграден, защото позволява на лодки да преминават над магистралата. Разположен на езерото Велуве, каналът е свързан с холандската магистрала N302 и Флеволанд, най-големият изкуствен остров в света.
Акведуктът използва 22 000 кубически метра бетон, за да задържа водата над пътя под него. Средно пътят с две ленти пропуска 28 000 автомобила през него на ден, като междувременно пропуска и лодките от горния тесен воден акведукт по всяко време на деня.
Тесният акведукт е изграден защото изграждането на тунел, ферибот или мост е скъпа и непрактична задача. Затова инженерите излизат с креативна и уникална идея, която също се оказа бюджетна. Общото необходимо финансиране за акведукта е 61 милиона долара.
Той също така има изградени тротоари, за да могат хората да се разхождат и да се насладят на живописната гледка.
2. Колелото Falkirk
Колелото на Фолкърк в Шотландия е единственото по рода си в целия свят. Това е въртящ се лодков лифт, който свързва двата канала, а именно канала Forth и Clyde и канала Union. Колелото повдига лодките 24 метра, за да ги транспортира от един канал в друг.
Двата канала първо са били свързани чрез механизъм от 11 ключалки. Механизма е деконструиран през 1933 г., защото е неефективен, тъй като отнема цял ден за транспортирането от единият канал до другия. Каналите остават прекъснати до 2002 г., когато колелото е завършено и най-накрая отворено като част от проекта Millennium Link.
Въртящото се тяло се намира в град Falkirk и затова му дават името „Falkirk Wheel“.
Гигантското колело е високо 35 метра, което е еквивалентно на осем двуетажни автобуса, подредени един върху друг, и побира 500 000 литра вода. Енергията, която се изисква за едно завъртане, също е относително ниска, като е само около 1,5 kWh енергия на завъртане.
Около 400 000 туристи посещават тази уникална технологична иновация и общо 5,5 милиона души са я посетили от откриването й през 2002 г.
3. Нефтено находище Драуген
Нефтеното находище Драуген, разположено в Норвежко море, е сложна и завладяваща структура с дълбочина под водата 250 метра. Мястото е открито през 1984 г., а производството на нефт започва през 1993 г.
Планът за производство и развитие на обекта е одобрен четири години след откриването на нефт. Долната част на платформата е изработена от бетон като материал с високо интегрирана горна част.
Нефтеното находище произвежда петрол от два големи пласта и съхранява петрола в резервоари в мазето на платформата. Съхраняваното масло по-късно се изнася чрез танкери, в които маслото се разтоварва с помощта на плаваща товарна шамандура.
Нефтената компания, която запали океана
4. Панамския канал
Панамският канал е значителен, изкуствен воден път, който свързва Атлантическия океан с Тихия океан през тесния Панамски провлак. Това е важен и стратегически маршрут, защото се използва като пряк път от корабите за пътуване между двата океана, като се избягват иначе дългите и опасни маршрути около южния край на Южна Америка.
Морската търговия стана по-лесна поради 83-километровия Панамски канал до голяма степен, тъй като пресича тясната земя на Панамския провлак, осигурявайки преминаване на корабите от един океан в друг.
Преди да бъде построен каналът през 1914 г., корабите трябваше да поемат по маршрута на нос Хорн, което изискваше пътуване по целия южен край на Южна Америка. Каналът спестява 15 000 километра ненужно разстояние, а другият маршрут е не само дълъг, но и животозастрашаващ.
Каналът помага на корабите да се придвижват от един океан в друг, като използват система от шлюзове. Корабите преминават през много етапи в Панамския канал, започвайки от езерото Гатун, най-близо до Атлантическата страна на канала.
Тук, при езерото Гатун, три кораба се повдигат на височина 25 метра над морското равнище, корабите минават през шлюз Culebra, водещ ги до езерото Miraflores, като ги спускат с 9 метра. След като пътуват около два километра в езерото, корабите се спускат обратно до морското равнище в Тихия океан чрез шлюзовете в края.
Изграждането на канала е завършено през август 1914 г. от САЩ. Следователно САЩ са единственият орган отговарящ канала до 1979 г., когато той е предаден на Комисията за Панамския канал, а по-късно през 1999 г. на Панама.
5. Тунел под Ла Манш
Тунелът под Ламанша има най-дългата подводна част от всички тунели в света. Това е железопътен тунел, който свързва Великобритания и Франция и минава под Ламанша.
50-километровият тунел понякога е известен и като „Евротунел“. Вътре в тунела има три основни участъка, от които два са заети от железниците, а средният за услугите и сигурността.
Той съкращава пътуването от една страна в друга до само 35 минути, тъй като максималната скорост, по която се движи железницата е 160 километра в час. Железниците се използват както от пътници, така и за товари. Той свързва Фолкстоун от страната на Обединеното кралство и Сангат от френска страна.
Копаенето на дългия тунел започва през 1987 г. и приключва за четири години, но официално отварянето отнема още четири години. И така, тунелът официално започна да се използва на 6 май 1994 г.
Общите средства, използвани за строителството, са изчислени на £ 9 милиарда, което е далеч над прогнозираната сума от £ 5,5 милиарда. Тунелът обаче е третият по дължина железопътен тунел в света.
През Юни-Юли, 2015 г. тунелът става причина за мигрантска криза, причинявайки редица политически проблеми. Стотици мигранти от източна Африка в опита си да достигнат до Обединеното кралство се качват на вагоните в движение и десетки от тях губят живота си в опита си. В последствие и двете правителства предприемат мерки за сигурност, за да предотвратят преминаването на мигрантите през границите.
Вижте най-опасните влакови маршрути
6. Национален стадион в Пекин или „Птиче гнездо“
Невероятната сграда на Националния стадион в Пекин се нарича още „Птиче гнездо“ и с право. Всъщност изглежда така, както е описано. Стадионът беше домакин на Олимпийските игри през 2008 г.
Прекрасната сграда отнема три години и 428 милиона долара за цялостното строителство. Стадиона се намира в южната част на центъра на парк Olympic Green и има капацитет от 91 000 души, но след Олимпиадата през 2008 г. е намален до 80 000 души. Главният архитект зад проекта е Li Xinggang с различни други фирми, работещи заедно.
Самият модел на стадиона е вдъхновен от невероятната китайска керамика. Първоначално моделът е трябвало да бъде представен като рай, но в крайна сметка се оказа птиче гнездо.
Стадионът е официално открит на 28 юни 2008 г. с очакване да стане национален паметник на Нов Китай. След откриването са се очаквали медийни представителства и ужасно много туристи, които не се оправдават, но все пак се оказва, че стадионът генерира огромни печеливши приходи.
Гнездото на птиците е използвано за летните олимпийски игри през 2008 г. и вече е насрочено за зимните олимпийски игри през 2022 г. Освен спорта, той дава възможност на много артисти да провеждат концерти, а Джаки Чан беше първата, която направи това през 2009 г.
7. Палмови острови
Палм Джумейра, един от трите острова сред красивите Палмови острови, приличащ на палмово дърво отгоре. И трите острова са разположени край брега на Дубай, ОАЕ и са изкуствено направени с частни резиденции и хотели, построени върху тях.
Строителството на острова, заедно с другите два острова, наречени „Deira Islands“ и „Palm Jebel Ali“, започнва през 2001 г., до голяма степен финансирано от огромното богатство на Дубай, създадено от петрола. Компанията зад развитието на острова е Nakheel.
Това е компания за недвижими имоти, публична собственост на правителството на Дубай. Основното инфраструктурно строителство приклюва през 2004 г. и са необходими още три години за развитието на сградите. Жителите най-накрая успяват да му се насладят през 2007 г.
Интересното се крие във факта, че целият остров Палм Джумейра изобщо не включва бетон или стомана за строителството. Островът е изцяло изграден от пясък и скали. Това е заповедта от владетеля на Дубай, който също е и човекът зад идеята и дизайна на островите.
Островите разполагат с всички удобства, вариращи от търговски центрове до огромни вили за пребиваване. Приблизителният брой на хората, живеещи на Palm Jumeirah, е повече от 10 000. Другите два острова са по-големи от Джумейра, но развитието им е спряло поради икономическата нестабилност и се предполага, че приличат на карта на света от върха.
8. Златна мина TauTona
Златната мина TauTona в Южна Африка е най-дълбоката мина в света, с асансьори, които се движат със скорост до 16 метра в секунда. Мината е с дълбочина 3,9 километра и също е една от най-ефективните мини в страната.
Мината TauTona се намира в близост до град Carletonville и работи от 1962 г. Името „TauTona“ намира своето значение в езика на Сетсвана и се превежда като „голям лъв“.
Мината работи много ефективно, дори и във времето, когато цените на златото падат. Тя има тунели с дължина 800 километра, в които работят над 5600 миньори. Не е изненадващо обаче, че мина от този мащаб е животозастрашаваща за работниците, а статистиката показва, че средно петима служители умират всяка година.
В най-дълбоките точки в мината става изключително трудно да се диша, тъй като температурата се повишава, когато човек навлезе по-дълбоко в мината. Като решение, климатиците се използват за охлаждане на температурата в мината.
Мината TauTona първоначално не е била най-дълбоката от всички мини в света, но стана такава през 2008 г., побеждавайки Източната рандска мина с 400 метра. Конструираните в мината асансьори са достатъчно бързи, за да транспортират работниците от повърхността до дъното за един час.
Мината е собственост на световна златодобивна компания AngloGold Ashanti, която притежава две мини, Mponeng и Savuka.
Вижте гротескната красота на минните отпадъци
9. Международно летище Кансай
Международното летище Кансай е построено в средата на залива Осака. Летището основно се намира на изкуствен остров, а един от терминалите му е най -дългият летищен терминал в света.
Летище Кансай е построено с цел да се облекчи пренаселеността на летище Итами в Осака. След откриването на летище Кансай на 4 септември 1994 г. летище Итами обслужва само вътрешни полети.
Летище Кансай има общо два терминала, а първият, който е най-дългият летищен терминал в света, е с дължина 1,7 километра.
Островът се намира на 38 километра от гара Осака, край брега на Хоншу. Островът е с дължина четири километра и ширина 2,5 километра, построен с прецизно управление на риска от земетресения и цунами.
Общата стойност на строителството е изчислена на 20 милиарда долара през 2008 г. Летището обаче спечели популярност и признание за своите услуги. През 2020 г. летището беше отличено с най-добрия летищен персонал в света, а също и най-доброто летище в света за доставка на багаж.
Вижте най-красивите летища в света
10. Виадукт Мийо
Виадуктът Мийо е най-високият мост в света с невероятните 336,4 метра. Това е въжен мост, който свързва Париж и Барселона и се смята за една от най-добрите инженерни структури на съвременността.
Разположен в долината Джордж близо до Мийо в Южна Франция, Виадуктът Мийо е официално открит на 14 декември 2004 г. Идеята за изграждането на огромния мост идва като решение на нарастващия трафик по маршрута от Париж до Барселона в Мийо. Строителството започва през октомври 2001 г. и са необходими 424 милиона долара, за да се плати целия проект.
Дизайнът на виадукта и целият екип са ръководени от двама души, инженер Мишел Вирло и архитект Норман Фостър.
Една от интересните характеристики на дългия мост е, че той не е съвсем прав. Причината за такъв дизайн не са някакви геоложки ограничения, а идеята, че прав път евентуално може да даде странно усещане за плаване на водачите. Затова по средата има дълъг 20-километров завой, а целият път също е леко наклонен с 3%, за да се увеличи видимостта.
Поради изключителния си дизайн и конструкция, Международната асоциация за мостови и конструктивни инженерства почете моста, като му присъди наградата за изключителна конструкция през 2006 г.
11. Morning Glory Spillway
Известен още като „Дупката на славата“ е огромен дренаж на язовир Монтичело в езерото Бериса в Северна Калифорния. Той действа като преливник на езерото и поглъща вода със скорост 48 800 кубически фута в секунда през извънгабаритна тръба.
Дренажът е построен между 1953 и 1957 г. Диаметърът на устието е 22 метра, а на изхода се стеснява до 9 метра. Не е активен по всяко врем, а поема вода само когато равнището достигне най-малко 134 метра.
Morning Glory е кръстен на цвете, което е известно със същото име, защото цъфти сутрин и умира през нощта.
Езерото не е безопасно място за плуване. Всъщност студент е погълнат от тръбата през 1997 г. и загива.
В сухите сезони обаче се използва от скейтбордисти като рампа.
12. Сарт канал
Сартският канал е 20,9 километров живописен воден път за лодки, който свързва град Нерми и Сенефе в Белгия.
Известен е още като „Canal du Center“ той свързва изкуственото езеро Grand Large в Нирми и канала Брюксел-Шарлероа от страната на Сенефе. Целият канал има общо шест шлюза, пет от които са с дълбочина 4,2 метра, а последният е на 2,2 метра.
Местните жители винаги са искали канал, който да свързва двата града, затова такъв е построен през 1888 г. и е пуснат в експлоатация през 1919 г. Този канал многократно се нуждае от ресурси, така че скоро става невъзможен за поддръжка.
Новият канал или каналът Сарт е открит през септември 2002 г.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника