Американският гигант за безалкохолни напитки Pepsi има дълго присъствие в Русия, датиращо от началото на 70 -те години, когато Русия все още е част от Съветския съюз. Това е първият капиталистически продукт, който навлиза в комунистическия пазар. По това време съперничеството между двете страни е високо и ожесточено, което поражда въпроса как една американска компания за безалкохолни напитки успява да изгради толкова голям пазар в Русия?
Историята за това как Pepsi започва да се продава широко в Русия води началото си още от 1959 г., когато тогавашният вицепрезидент Ричард Никсън посещава Съветския съюз за изложба в парк „Соколники“ в Москва и се среща със съветския лидер Никита Хрушчов. Американското национално изложение е организирано за популяризиране на американското изкуство, мода, автомобили и капитализъм. Наред с много други неща, изложбата включва цял модел на американска къща, изпълнена със съвременни удобства и развлекателни устройства като пералня, прахосмукачка и цветен телевизор. Именно там, заставайки в макета на американска кухня, двамата лидери провеждат разгорещен дебат, познат като „Кухненският дебат„, за достойнствата и недостатъците на комунизма и капитализма.
„Планирате да ни изпреварите, особено в производството на потребителски стоки. Ако това състезание трябва да направи най-доброто както за нашите народи, така и за хората навсякъде по света, трябва да има свободен обмен на идеи “, казва Никсън пред Хрушчов. По-късно Никсън води Хрушчов до едно сепаре, където се раздава Pepsi, и дава на Хрушчов чаша кафява газирана сладка напитка, която руснакът никога досега не е опитвал.
Има две различни версии на напитката – едната е направена с американска вода, а другата е с руска вода. Хрушчов заявява, че тази, направена с руска вода, е очевидно превъзходна и „доста освежаваща“. Докато Хрушчов пие, той настоява руските му колеги около него да вземат от сладкия тоник, а фотографите около малката група запечатват всеки един момент.
Никакви разходи за реклама не биха могли да донесат на Pepsi толкова голяма публичност, каквото носят тези снимки, когато са публикувани в цяла Америка и Съветска Русия. В крайна сметка те издигат Кендъл от изпълнителен директор на Pepsi-Cola Corporation до главен изпълнителен директор на компанията през 1965 г.
Кендъл всъщност играе много по-голяма роля в събитията от 1959 г., отколкото се предполага от снимките. Никсън, водещ Хрушчов до фонтана Пепси и Кендъл, който сервира пристрастяващата напитка на съветския лидер, в крайна сметка не е просто импровизиран ход. Това е идеята на Кендъл, както и участието на Пепси в изложението, което е срещу волята на неговите началници, които смятат, че опитът да се продаде американски продукт на комунистическа страна е загуба на усилия и пари. Предната вечер Кендъл се среща с Никсън, с когото споделя дългогодишно приятелство и му каза, че „трябва да постави Пепси в ръката на Хрушчов“.
Тринадесет години по-късно, през 1972 г., Кендъл сключва изключителна сделка със Съветския съюз, която изключва напълно Coca-Cola от комунистическия пазар. Има една единствена пречка – съветската валута е безполезна извън Съюза, тъй като съветската рубла не функционира като истинска валута в пазарната икономика, а по-скоро като жетони или фирмени ваучери, тъй като стойността на валутата се определя от правителството а не от пазарните сили. В резултат на това Кендъл трябва да използва алтернативен начин на плащане – добрата стара бартерна система.
Невероятни изобретения измислени със съвсем различна цел
Решено е, че в замяна на производството и продажбата на Pepsi в Съветския съюз, Pepsi ще получи изключителни права за разпространение на водка Stolichnaya в САЩ. Компанията ще печели само от продажбата на водка в САЩ без да получава дивидент от продажбите на Pepsi в Съветския съюз.
Пазарът на Pepsi се разраства лавинообразно и до края на 80 -те години компанията има повече от двадесет бутилиращи завода в Съюза, а руснаците пият един милиард порции годишно – много повече, отколкото американците пият водка Stolichnaya. Тъй като пазарът на американска водка е ограничен, Кендъл започва да търси други съветски продукти, които да закупи в замяна на Pepsi. Излезлите от експлоатация военни кораби? – предлага съветският съюз.
Така през 1989 г. Кендъл подписва ново споразумение, според което Съветите ще прехвърлят на PepsiCo цяла армада, състояща се от 17 подводници, крайцер, фрегата и миноносец. В следващият момент се оказва, че Пепси притежава шестия по големина флот в света, въпреки че корабите определено не стават за целите, за които са били пригодени. Пепси бързо ги продава за скрап. Всяка подводница им носи по 150 000 долара.
„Ние обезоръжаваме Съветския съюз по-бързо от вас“, каза Кендъл веднъж на Брент Скоукрофт, съветник на президента Джордж Буш за национална сигурност.
На следващата година PepsiCo подписва още по-голяма сделка със Съветския съюз, възлизаща на напитки на стойност 3 милиарда щатски долара. Като плащане Съветският съюз ще построи поне 10 кораба, предимно нефтени танкери, които ще бъдат продадени или отдадени под наем от PepsiCo на международния пазар. Сделката би удвоила продажбата на PepsiCo на сладката си напитка в Русия до близо милиард долара. Година по-късно Съветският съюз се разпада и сделката отпада.
Русия все още е вторият по големина пазар на Pepsi извън САЩ, но повечето руснаци днес предпочитат да пият кока-кола. Pepsi има пазарен дял от едва 18 % (към 2013 г.), в сравнение с конкурентната им Coca-Cola, която държи два пъти повече. Днес Pepsi продава по-малко от много местни напитки.
При повторното си навлизане на пазара, Coca-Cola, 13 години след Pepsi, използва за разменна монета автомобилите Лада, като изпраща над 30 000 бройки Лада Самара в Англия.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника