Както се казва, историята се пише от победителите. Събитията по-долу изглежда доказват, че често е така. Тъй като историята често се моделира от целите на тези, които я разказват, много примери за важни исторически събития не отразяват пълната истина за случилото се. В някои случаи обаче истината е толкова далеч от популярните събития, че разкриването им променя всичко, което историята представлява. Както показват примерите, разгледани по-долу, има много известни епизоди, за които всеки вярва, че са истина, но не са. От потъващи кораби и известни първи полети до ежегодни празници като Деня на Колумб и Деня на благодарността, ето някои известни исторически събития, които всъщност дори не са се случили.
Титаник не потъва само защото се удря в айсберг
Феновете на филма „Титаник“ ще бъдат изненадани да научат, че луксозният презокеански кораб всъщност не е бил потопен само от удар в айсберг, а от огромен въглищен пожар, който персоналът е запазил в тайна от пътниците. Преразглеждането на наличните доказателства предполага, че огънят е горял повече от седмица, преди корабът да напусне Саутхемптън, Англия, и щетите всъщност могат да се видят върхо корпуса на кораба. Експерти изчисляват, че огънят е бил достатъчно горещ, за да намали здравината на корпуса до 75 процента до момента, в който корабът се е ударил в айсберга. Още по-лошо, пожарът е бил толкова силен, че дори ако корабът не се бе сблъскал с айсберг, огънят е щял да причини серия от катастрофални експлозии много преди да достигне дестинацията си в Ню Йорк .
Лейди Годива никога не е яздила кон гола през града
Популярната и визуално поразителна история за гола жена, която язди гола през град, за да протестира срещу потискащите данъци, няма никаква реалност. Наистина, съществувала е една богата жена, около която е измислена приказката, но името ѝ не е Годива; тя никога не е била дама и със сигурност никога не е предприемала това пътуване. В действителност нейното име е Годифу и тя е живяла в Ковънтри, Англия през 11-ти век. А никога не е била наричана „лейди“, защото по това време терминът е можело да се използва само за обръщение към кралицата.
Освен това Ковънтри е малка фермерска общност без улици или пазар, през които тя да язди. Всъщност е бил твърде малък, за да бъде подложен на данъци изобщо. Още по-показателно е, че изобщо не се споменава за този позорен акт до много години по-късно, когато разказът за лейди Годива се появява в творба на монах от абатството Сейнт Олбанс.
Годифу и съпругът ѝ основават бенедиктински манастир, на който тя подарява съкровища, направени от собствените й претопени златни и сребърни бижута. Когато умира, тя дава на монасите ценен скъпоценен камък и златна верижка, за да украсят статуята на Дева Мария.
В Салем не е имало изгаряния на вещици
Въпреки че процесите на вещици през 1692 г. в Салем за съжаление са били наистина реални, схващането, че обвиняемите са били изгорени на клада, не е точно така. Всъщност няма нито един случай на заподозряна вещица, изгорена на клада по това време. Вместо това, от почти 200 души, които са обвинени, едва 19 са признати за виновни и обесени в съответствие с практиките от Англия. Идеята за изгаряне на вещици идва векове по-рано и и от съвсем другаде, главно през 15-ти до 18-ти век в Западна Европа.
Чарлз Линдберг не е първият прелетял през Атлантика
Чарлз Линдберг далеч не е първият, прелетял без почивка над Атлантическия океан. Той всъщност е 67-ми! Въпреки това, той е първият, който прави всичко това сам за 33,5 часа от Рузвелт Фийлд и кацайки в Париж, Франция, през май 1927 г.
Но много преди него са капитан Джон Алкок и лейтенант Артър Уитън Браун, които летят в продължение на 16 часа от Сейнт Джонс, Нюфаундленд, Канада, до кацаненето им в блатиста местност близо до Клифдън, графство Голуей, Ирландия и то при ужасни и опасни метеорологични условия през юни 1919 г. В полет, пълен с злополуки, те избързват с излитането си и почти не успяват да прелетят над дърветата близо до пистата, претърпяват повреда на радиото, а мъгла и облаци провалят навигацията им. За да стигнат до ясно небе, те летят при минусови температури и се налага многократно да почистват снега и леда от сензорите извън пилотската кабина. След часове опити да останат будни с кафе, уиски и пеене, самолетът спира, ауспухът гръмва и генераторът отказва. Решават, че единственият им шанс е да се спуснат достатъчно, за да може самолетът да се размрази. Планът проработва и те виждат Ирландия под себе си. Тяхното кацане поврежда самолета, тъй като това, което смятат за поле, всъщност е блатиста местност. Като цяло може би истинското постижение е, че изобщо са оцелели след такова изпитание.
Другите 64 души, прекосили Атлантическия океан преди Линдберг, са били пътници в два отделни дирижабъла, единият превозващ 31 души от Шотландия до САЩ през 1919 г. и другият превозващ 33-ма от Германия до Ню Джърси през 1924 г.
Предаването „Войната на световете“ не предизвика паника
Това е разказ за две измами едновременно: фалшив бюлетин с новини и фалшивата паника, която вестниците съобщават, че е причинил. В опит да дискредитират тогавашната нова медия на радиото, вестниците от онова време грубо преувеличават реакцията на вече скандално известното предаване на Орсън Уелс за Хелоуин през 1938 г. на Войната на световете. Популярен разказ е, че измисленото извънземно нашествие, разказано чрез фалшиви новинарски бюлетини, е толкова реалистично, че из Съединените щати избухва масова паника, водеща до шок, самоубийство, насилие и смърт. Всъщност вечерта, в която се излъчва предаването, е съвсем обикновена.
Въпреки това, според телефонно проучване, проведено същата нощ, само 2 процента от анкетираните изглежда са чули предаването и никой не споделя да е разтревожен. Ала когато вестниците започват да публикуват историята за паниката, причинена от шоуто, през годините мълвата се разрасна и все повече хора твърдят, че са я чули и са ѝ повярвали.
Защо вестниците биха направили това? Нарастващата популярност на радиото нанася вреди на приходите от вестниците. Редактор от New York Daily News вижда от първа ръка, че няма тревога, но въпреки това публикува за паниката. По ирония на съдбата, опитвайки се да обрисуват радиото като неблагонадеждно, самите вестникари се оказват измамни, но доказващи силата на медиите в много исторически събития.
Никой не е скочил от прозорците, когато Фондовият пазар се срива през 1929 г.
Друга паника, която е силно преувеличена, е реакцията от борсовия срив на Уолстрийт през 1929 г. Въпреки че без съмнение това е един ужасен ден в историята, с далечни последици в Америка и по света, широко повтаряната история за брокери, незабавно скачащи от прозорците, не е част от него. Всъщност съдебният лекар на Ню Йорк казва, че процентът на самоубийствата в този период е бил по-нисък, отколкото през предходната година.
И така, откъде идва всичко това? Уинстън Чърчил има пръст в историята. В Америка по това време Чърчил става свидетел как някой пада от 16-ия етаж на неговия хотел. Той отдава това на срива на борсата, но всъщност това е случайна смърт на турист, а не умишлено действие. Освен това се случва твърде рано през деня, за да е реакция на фалита.
Колумб не е открил Америка
Всяка есен, когато Денят на Колумб се отбелязва в Съединените щати, има оживен дебат за историческата реалност за това кой е бил Колумб и какво е направил. Това би бил идеалният момент да се включим с факта, че Колумб всъщност не е открил Америка. Той дори не обърнал поглед към това, което става известно като Северноамериканския континент, докато акустира на Карибите, опитвайки се да стигне до Китай от Европа.
И още нещо – дори имената на трите му кораба, които мнозина знаят, също не са верни. Ниня е просто прякорът на кораб, наречен Санта Клара. Що се отнася до Пинта, това е жаргон от испански за „проститутка“. А това не е ли достатъчно, за да се запитате дали всички не трябва да се върнем в училище и да преразгледаме тези и много други исторически събития?
Първият Ден на благодарността не е бил толкова благодарствен
След Деня на Колумб много американци започват да се подготвят за Деня на благодарността – голям празник, определен като време за споделяне на храна със семейството и приятелите. За съжаление трогателната история, която повечето хора разказват за първия Ден на благодарността в Плимут, Масачузетс, е измислица, предназначена да пренапише това, което е всъщност е един бурен и жесток колониален процес.
Когато поклонниците пристигат в Плимут през 1620 г., жителите на района, предимно вампаноагите, вече са преживели 100 години негативен конфликт с европейците, включително набези на роби и епидемии. Примирието, което сключват, е краткотрайно и е началото на 50 години злоупотреби и експлоатация от страна на колонистите, последвано с разпространение на болести и завършило с опустошителна война.
Тези исторически събития, както са разказана сега, са започнали в края на 1700 г. от потомци на поклонници, които са искали да установят родословието си като основатели на Америка и да оправдаят отнемането на земя от хората, които вече живеят там. Тази идея става все по-популярна, докато Денят на благодарността не е обявен през 1863 г. от президента Ейбрахам Линкълн, за да насърчи единството по време на Гражданската война.
В много случаи, освен прекаленото опростяване, действителността за тези исторически събития са толкова далеч от приетата история, че те са съвсем неточни. Като научим истината за тези преломни времена, можем да започнем да разбираме обществото в момента такова, каквото е в действителност, а не каквото някой би желал да го виждаме.
© 2023, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника