Сблъскали сте се с „коронавирус“ – получавате имунитет до живот?

Две години по-късно спекулациите и „догадките“, докато тепърва започват да се събират клинични данни и да се правят клинични изпитания, продължават с пълна сила.

И днес, въпреки че все още имаме изключително нищожна информация относно естественият или изкуственият имунитет към новият коронавирус, кампаниите за ваксинации текат с пълна сила в световен мащаб. Заедно с този въпрос обаче и продължават въпросите около човешките права в тона на всички рестрикции, на които се подлагат неваксинираните, но това в момента е тема на друг разговор.

Едно е ясно със сигурност – твърде рано е да се говори както за изграденият естествен и изкуствен имунитет, така и за самите ваксини за Covid-19.

Типичното време за разработване на ваксини отнема от 5 до 10 години, а понякога и повече, за да се оцени дали ваксината е безопасна и ефективна при клинични изпитвания, да завърши процедурите за одобрение от регулаторите и да произведе достатъчно количество ваксини за широко разпространение.

Разбира се, това са стандарти в медицината, които работят в естествени условия, затова съществува и т.нар. „ускорен график“, в който клиничните изпитания се провеждат сред изключително малка група от хора, за изключително кратко време, производството често започва още преди приключване на клиничните изпитания, а одобряването на ваксините се извършва при „опростени“ процедури, като в повечето случаи основният фактор, който се взима предвид е – дали „ползите са повече от вредите“, след което следва одобрение.

Докато клиничните изпитания и наблюдения на новите скорострелно създадени ваксини обаче все още текат и най-вероятно ще продължат поне десетилетие, докато се съберат достатъчно факти за ползите и вредите от тях – наблюденията от последните 20 години на хора, които са се сблъскали с редица вируси, включително и с Covid-19, вече могат да внесат доста яснота относно естествено придобитият имунитет.

През Септември, 2020-та, най-голямото рецензирано медицинско списание с над 180 годишна история BMJ публикува статия, която задава въпроса колко хора имат предварително съществуващ имунитет срещу Covid-19. Да, прочетохте правилно – става дума за имунитет, който е съществувал още преди появата на Covid-19.

Редица от проучвания при, които са наблюдавани SARS-CoV-2 реактивни Т клетки при хора без излагането на вируса повдигат въпроси относно това не само колко нов е пандемичният вирус, а и какви са последиците от това.

Най-малко шест проучвания са докладвали реактивност на Т-клетките срещу ТОРС-CoV-2 при 20% до 50% от хората с неизвестно излагане на вируса. При изследване на проби от донорска кръв, получени в САЩ между 2015 и 2018 г., 50% показват различни форми на Т-клетъчна реактивност към SARS-CoV-2. A подобно проучване, в което са използвани образци от Холандия съобщава за реактивност на Т клетки при двама от 10 души, които също не са били изложени на вируса. В Германия реактивни Т клетки са открити в една трета на SARS-CoV-2 серонегативни здрави донори (23 от 68). В Сингапур екип анализира взети образци от хора без контакт или лична история на ТОРС или covid-19 – 12 от 26 екземпляра, взети преди Юли 2019 г. показа реактивност към SARS-CoV-2 и т.н.т.

Пробите ясно показват една глобална картина – различни континенти, на които се наблюдава една и съща закономерност. Въпреки че тези изследвания са малко и все още не осигуряват точни оценки на вече съществуващи имунологични отговори на SARS-CoV-2, те са трудни за отхвърляне, а някои от тях са публикувани дори в Cell and Nature.

Изследователите са уверени, че са направили солиден пробив в установяването на произхода на имунни отговори.

„Нашата хипотеза, разбира се, беше че това се дължи на т.нар. „обикновена коронавирусна настинка“, защото те са тясно свързани „

За тези от вас, които не знаят – коронавирус не е нещо ново с което се сблъскваме – сезонният грип тип А, тип Б, Виктория и прочее е също вид коронавирус, Свинският грип, който също беше обявен за пандемия през далечната вече 2009-та също е коронавирус. Реално погледнано, всички ние се сблъскваме ежегодно с различни форми и щамове на различни коронавируси, а последите 2 години особено често с коронавируса с името Covid-19.

В края на 2009 г., месеци след като Световната здравна организация обяви вируса на „свински грип“ H1N1 за глобален пандемия, Алесандро Сете беше част от екип, разясняващ защо така нареченият „нов“ вирус не изглежда да причинява по-тежки инфекции от сезонния грип. Причината беше вече съществуващите имунологични отговори при възрастната популация: В клетките и по-специално Т клетките, за които „е известно, че притъпяват тежестта на заболяването“. Други проучванията стигнаха до същия извод: хората с съществуващите реактивни Т клетки са имали по-малко тежък H1N1 заболяване. В допълнение, проучване, проведено по време на огнището през 2009, от Американският център за контрол на заболяванията и превенцията съобщават, че 33% от хората над 60 години също са имали кръстосано реактивни антитела към вируса H1N1 от 2009 г.

12 години по-късно изследванията показват абсолютно същият модел на реактивност на Т клетките към „новият“ коронавирус Covid-19 при тестови групи от хора, които никога не са се сблъсквали с него.

„Наистина показахме че това е истинска имунна памет и тя е получена отчасти от вируси на обикновена настинка. „

С други думи, антителата може да намаляват с течение на времето, но тялото има цели четири различни системи с памет за антителата („Имунологичната памет може да се състои от пазещи памет В клетки, антитела, памет CD4 + Т клетки и / или памет CD8 + Т клетки“. ), което означава, че имунната система може бързо да реагира и създаде антитела, дори ако няма много антитела, които циркулират по време на атаката.

Липсата на антитела в организма ви, било то след преболедуване или ваксинация, не означава, че вие не сте защитени.

Мислете за антителата като за специализирани оръжия, които се произвеждат масово, за да помогнат на тялото ви да се пребори с инфекцията. След като инфекцията изчезне, няма нужда да запазвате огромни запаси от тези конкретни оръжия, защото те няма да бъдат полезни срещу други микроби или вируси. Вместо това тялото ви поддържа редица ковачи, които знаят как да произвеждат оръжието, както и някои войници ветерани, които знаят триковете, необходими за борба с този вирус. Ако нова инфекция се опита да започне, ковачите ще започнат да произвеждат нови антитела и да обучават нови ковачи, докато ветераните могат незабавно да започнат борбата с инфекцията и да обучават нови войници на правилните техники.

© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника