вторник, юли 5, 2022
No menu items!
НачалоИсторияКоулун: Най-населеното място на планетата

Коулун: Най-населеното място на планетата

Анархичен, органичен, сюрреалистичен, този анклав някога е бил сред най-гъсто населените места на Земята.

Най-гъсто населеният град на Земята има само един пощальон. Обиколката му е ограничена до площ от едва 0,026 km²! И все пак в това пространство има зашеметяващ брой адреси: 350 сгради, почти всички на височина между 10 и 14 етажа, заети от 8 500 помещения, 10 700 домакинства и около 50 000 жители!

Ако все още ви е трудно да си представите мащабите на този град с приблизително 1 255 000 жители на квадратен километър, Токио, най-гъсто населеният град на Земята днес, има около 6373 жители на квадратен километър.

Панорама на оградения град Коулун
Напречно сечение на Коулун

Многото високи, тесни кули в града са натъпкани една срещу друга — толкова стегнато, че цялото място да изглежда като една масивна структура: отчасти архитектура, отчасти един жив организъм.

Едва осветени от дневна светлина, голяма част от улиците се провират между процепите на сградите, като откриват гледки на хазартни салони, подредени до стриптийз клубове и порнографски кина. Проститутки — включително деца — търсят в тъмнината клиентити и ги отвеждат до някой от многобройните публични домове. Зависими, свободно употребяват опиати и наркотични вещества по същите тези улици, докато някой в другият ъгъл ги „готви“.

Няма закон, който да определя правила. Това е анархистко общество, саморегулиращо се и самоопределящо се. Това е колония в колонията, град в града, малко парче територия, едновременно оспорвано и пренебрегвано. Известен като град Коулун, но местните го наричат по друг начин – Хак Нам – градът на мрака.

След първата опиумна война между 1839 – 1842 г. — предизвикана по същество от опитите на китайското правителство да попречи на Британска източноиндийска компания да внася наркотици — Китай подписва договор за отстъпване на част от територията си на Великобритания: почти пуста, планинско-островна местност с дълбоководно пристанище на входа на река Кантон, срещу полуостров Коулун, Хонг Конг.

През 1843 г. китайците започват да строят крепост в самия край на полуостров Коулун, с офис за мандарина (правителствен служител) и казарма за 150 войници, заобиколена от стена, дълга 215 и широка 120 метра. Известен като градът крепост Коулун, той е бил замислен като видимо китайско военно присъствие близо до новата британска колония. През 1860 г. споровете за търговията предизвикват втора опиумна война. Британските и френските сили опустошават китайците и нов договор предоставя целия полуостров Коулун на Великобритания, с едно единствено изключение – Оградения град.

През следващите 30 години британските власти се опитват да договорят контрола над града, но китайците остават твърди. Дори нов договор от 1898 г., който предоставя Хонконг, Коулун и други територии в Кантон на Великобритания за 99 години, запазва Оградения град под китайски контрол. Година по-късно, през май 1899 г., се разпространяват слухове, че китайските войници отново се събират в Оградения град, така че британците изпращат войски по вода. Очакват битка — може би друга война, но намерат там само мандарина. Разгневеният служител също напуска и британците превземат града, въпреки че китайците никога не се отказват от претенцията си към него. Мисионерите се местят и строят църкви и училища, свиневъди от околните хълмове взимат парцели земя в рамките на града. Административен контрол липсва и градът се превръща в бедняшки квартал.

Ситуацията остава нерешена до избухването на Втората световна война, когато стените на града се събарят, за да бъде построена самолетна писта.

Единствената следа от стария град е фасадата на къщата на Мандарина. И все пак хората почти инстинктивно продължават да бъдат привличани към този правоъгълник на земята. Може би това е било фън шуй. Ограденият град първоначално е бил изграден според древните принципи на китайската философия: обърнат на юг и с изглед към водата, с хълмове и планини на север. Това идеално подравняване, оказва се, носи хармония на всички граждани. В отчаяното си положение някои бежанци може би са вярвали, че Коулун ще бъде много необходимия източник на късмет и просперитет. Други обаче припомнят, че някога това е бил китайски анклав на британска колониална територия. Каменните стени на „оградения град” са изчезнали, но бежанците са убедени, че дипломатическите са останали.

До 1947 г. в Коулун има повече от 2000 скуотъри, които са лагерували в техните разрушени колиби, подредени в почти точния отпечатък на първоначалния град. Никой не искаше да се окаже извън границите му — тези от грешната страна на линията рискуват да загубят защитата на китайското правителство. Хората продължаваха да идват и лагерът става все по-голям и пренаселен.

Ужасени от условията, властите в Хонконг планират да изчистят бежанците. На 5 януари 1948 г. отделът за благоустройство, подкрепен от голямо полицейско присъствие, премахва скуотърите и събаря всички бедняшки жилища. В рамките на една седмица обаче окупаторите се връщат, за да възстановят колибите си. Когато полицията се опитва да се намеси, избухва бунт. Новините за безредиците се разпространяват из цял Китай и тежкото положение на „жителите“ на Коулун се превръща в кауза Цербер. Британското консулство в Кантон е опожарено, а група студенти в Шанхай организират протестна стачка. Служители от китайското правителство пътуват до Оградения град и официално насърчават бежанците да продължат борбата срещу своите британски потисници.

Правителството на провинциалния кантон изпраща делегация с „успокоителна мисия“ в региона, допълвайки раздаването на храна и медицинска помощ с послания, осъждащи действията на войниците. Китайското външно министерство продължава да твърди, че те са запазили юрисдикцията над града и неговите жители. На фона на нарастващото напрежение правителството на Хонконг отстъпва. Програмата за изгонване е спряна и полицията се оттегля. От временен бежански лагер Коулун сега започва да се развива в нещо по-постоянно. Върху руините на стария се основава нов град.

И то какъв град…Александър Грантъм, губернатор на Хонконг от 1947 до 1957 г., казва в едно от изявленията си за Коулон – „помийна яма на беззаконието, с хероинови дивани, публични домове и всичко неприятно“

Резултатът е град извън закона: няма данъци, няма регулация на бизнеса, няма системи за здравеопазване или планиране, няма полицейско присъствие. Хората, които прекрачат в Коулун могат официално да изчезнат без това да има каквито и да било последствие. Престъпната дейност процъфтява. Пет триадни банди се заселват в града. Извън законният статут на Коулун го направи идеалното място за производство, продажба и употреба на наркотици като опиум и хероин. Градът, основан, за да контролира трафика на опиум, се превръща в епицентър на търговията с наркотици в Хонконг.

И въпреки, че организираната престъпност може да е доминирала в голяма част от Коулун, тя не е определяла града. Предприемачите, привлечени от ниските наеми, предлагани от частни наемодатели, виждат уникална възможност. Създадени са стотици фабрики, като цели семейства заемат производствените линии. Условията често са ужасяващи, но производителността и печалбата са забележителни. Стоките, произведени в Коулун, се изнасят в Хонконг, Китай и дори, в някои случаи, в останалата част на света. Производството на пластмаси и текстил са специалност, както и производството на храни. За блаженото невежество на заможните жители на Хонг Конг, кнедли и рибни топчета, сервирани в техните ресторанти, често се доставят от Коулун.

Границите на техния свят бяха строго ограничени, но тъй като все повече хора продължаваха да влизат в града, архитектурата им отговаря на търсенето. Докато модерните високи сгради израстват в Хонконг, строителите на Коулун копират това, което са видели, издигайки собствени кули. Тънки колони, поставени върху основи, често състоящи се от тънки слоеве бетон, излети в плитки окопи, започват да се простират към небето. Без изискване за разрешение за планиране, структурите се извисяват с невероятна скорост.

Тъй като блоковете започват да се сливат, градът се превръща в една структура, солиден блок, изпълнен с хиляди отделни единици, предназначени да отговорят на всички изисквания на един град: живот, работа, обучение, производство, търговия и свободно време. Постепенно жителите стават физически изолирани от външния свят. Светлината не прониква надолу до тесните алеи, водещи между високите етажи. Това е началото на Града на мрака.

Покривът е едно от местата за намиране на въздух и светлина в „Града на мрака“. 

Едва през 1963г. властите правят първи опит да разрушат само част от сграда и да преместят жителите й в нови жилища наблизо, но това предизвиква мигновено сформиране на общностен комитет и целта не е постигната.

През 87-ма година, малко след като правителствата на Китай и Великобритания подписват съвместна декларация за прехвърляне на суверенитета на Хонконг обратно на Китай, китайското външно министерство, което винаги е използвало Коулун като политическа пионка за да напомня на британците и на света за техните претенции върху земята, предоставена на Великобритания през 1898 г. предприема дългоочакваният си ход.

Обявено е, че градът ще бъде съборен и преустроен в градски парк, а всички жители компенсирани с жилища и финансови средства. Разбира се, всичко това се пази в тайна до последният момент, за да бъдат предотвратени масови навлизания на нови жители, които просто искат да се възползват от опцията за безплатно жилище и солидна сума пари.

През следващата година руините започват бързото си превръщане в озеленен парк, модел на известните градини Jiangnan от 17-ти век, построени от династията Цин.

© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника

СХОДНИ СТАТИИ

Отговори

Please enter your comment!
Въведете името си

- Реклама -

Препоръчани

17 невероятни географски факта

Нашата планета е истинска кутия, изпълнена с мистерии. С други думи, тя е изпълнена с много неизвестни и необичайни факти. От минусовите температури на полюсите до...

Ер Уанг Донг – пещерата със собствен климат

Забелязали ли сте, че някои от най-красивите и впечатляващи природни забележителности в света често са или скрити от очите на обществеността или са разположени...

Най-популярни

© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника