Първите пръстови отпечатъци за идентификация са използвани още през далечната 1858г., когато в Индия, сър Уилям Хершел започва да събира отпечатъците на ръката на подписващия вместо подпис, за да избегне всяка бъдеща повторна измама. По-късно, след като тества устойчивостта на отпечатъка на собствените си пръсти, променя процедурата, като използва само единият пръст, вместо цялата ръка. В последсвие въвежда системата си и за да ограничи представянето за хора, които вече са починали, с цел финансова облага и дори в затворите.
Малко по-късно, френският учен Пол-Жан Кулие разрабова метод за прехвърляне на латентни пръстови отпечатъци върху хартиена повърхност с помощта на йодно изпаряване. Това позволява на лондонския Скотланд Ярд да започне да снема пръстови отпечатъци на лица и да идентифицира престъпниците с помощта на пръстови отпечатъци още през 1901 г.
Скоро след това американските полицейски служби приемат същия метод и идентифицирането на пръстови отпечатъци става стандартна практика в Съединените щати.
Случаят Шефер от 1902 г. е първият случай на идентифициране, арест и осъждане на убиец въз основа на доказателства за пръстови отпечатъци. Алфонс Бертийон идентифицира крадеца и убиеца Шефер, който преди това е бил арестуван и пръстовите му отпечатъци са подадени няколко месеца преди това, след като са били открити върху счупена стъклена витрина, след кражба в апартамент на зъболекар, където служителят на зъболекаря е намерен мъртъв. В съда успява да се докаже, че пръстовите отпечатъци са направени след разбиването на витрината.
Идентифицирането на лица чрез пръстови отпечатъци за правоприлагането се счита за съществено в Съединените щати от началото на 20-ти век. Идентификацията на тялото с помощта на пръстови отпечатъци също е била ценна при последствията от природни бедствия и антропогенни опасности.
Снимките, които ще видите по-долу представят огромно съоръжение, което отделът за идентификация на ФБР започва да използва по време на Втората световна война за целите на оторизация на въоръжените сили. Сградата е DC Armory, многофункционална арена – и понякога дори ледена пързалка – която все още съществува.
През 1924 г. ФБР е единственото американско хранилище за пръстови отпечатъци.
До 1942 г. ФБР добавя 400 000 карти на месец към своите архиви и получава 110 000 заявки за „проверки на имена“ на месец. До 1944 г. агенцията съдържа около 23 милиона записа на карти, както и 10 милиона записа за пръстови отпечатъци.
Около войната федералното правителство инвестира огромни ресурси във ФБР, за да разследва потенциални дезертьори и шпиони. Президентът Рузвелт, например е загрижен за примамката на комунизма и последвалата заплаха за демокрацията. До края на 1943 г. във ФБР работят около 13 000 души.
Компютрите са включени за първи път в търсенето в тези файлове през 1980 г. От 1999 г. насам ФБР съхранява и осъществява достъп до своята база данни за пръстови отпечатъци чрез цифровата IAFIS (Интегрирана автоматизирана система за идентификация на пръстови отпечатъци), която в момента съдържа пръстови отпечатъци и криминални досиета на над 51 милиона лица с криминални досиета и над 1,5 милиона граждански (ненаказателни) записи за пръстови отпечатъци.
Понастоящем US Visit съхранява хранилище от пръстови отпечатъци на над 50 милиона граждани извън САЩ, главно под формата на записи с два пръста.
В България, отпечатъци се снемат от 1903г, но регистрацията им, както и събирането на други данни започва да се прилага през 1909г.
През 1925-1927г. наши специалисти са обучени от полицаи от Виена за работа по европейски образец и още в краят на обучението на новите ни експерти, през 1927г. е разкрито първото престъпление у нас, чрез отпечатък.
Днес, Индия, където и започва всичко, притежава най-голямата биометрична база данни в света Aadhaar, която съдържа милиони пръстови отпечатъци и снимки на ириса.
© 2022, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника