Под улиците на Пекин се разхождат хора, които живеят в подземна вселена, построена по време на ерата на Студената война. Този подземен град е наречен още Великата подземна стена, поради първоначалната си отбранителна функция.
В края на 50-те години на миналия век отношенията между двете най-големи комунистически нации – Китайската народна република и Съветския съюз – се влошават поради различните политически идеологии и за известно време изглежда, че предстои голям конфликт – война, в която нито една от страните не би могла да се поколебае да използва ядрени оръжия.
През 1969 г., на фона на нарастващото напрежение, председателят Дзъдун нарежда на сънародниците си да започнат да копаят тунели за бомбоубежища под къщите си, като защита срещу съветските въздушни нападения. Съобщава се, че до края на 1970 г. 75-те най-големи града в страната са изкопали достатъчно тунели, за да поберат 60% от населението си.
Вижте невероятната красота на Кападокия
В Пекин около 300 000 души, единствено с помощта на ръцете си и лопати, изкопават приблизително 10 000 до 20 000 бомбоубежища и около 30 км тунел, който ги свързва. В усилията се включват всички трудоспособни мъже, дори и ученици. Вековните градски стени и кули, които някога са обикаляли древния Пекин, се използват за строителни материали за комплекса.
Изкопаните предимно на ръка тунели и бункери днес се простират на 85 квадратни километра, простиращи се чак до далечните Западни хълмове в края на града. Спекулира се, че цялото население на Пекин по това време — 8 милиона души е можело да изчезне отдолу и да остане там до четири месеца, в очакване на въздуха отгоре да се изчисти от ядрена или химическа атака.
Тунелите имат над 90 тайни входа разположени из целият град, които са специално избрани от властите и се намират обикновено в жилищни сгради или местни бизнеси, с цел по-малко привличане на внимание.
Всичко това обаче се оказва напразно. Председателят Мао почива през 1976 г., а неговият наследник Дън Сяопин отменя всички твърдолинейни идеологични политики на Мао в полза на икономическите реформи. Китайско-съветското разцепление от 1950-те и 60-те години също губи политическо значение. Нетърпелив да не позволи огромните усилия за изграждане на тунели да отидат на вятъра, правителствената служба за гражданска защита инструктира гражданите да комерсиализират убежищата и да ги превърнат в места за отдаване под наем. Много от тях са превърнати в квартири под наем, други се превръщат в супермаркети, кина, ресторанти, клиники, училища, театри, фабрики, складове, ферма за отглеждане на гъби и пързалки за ролкови кънки.
Правителството все още смята подземните бомбоубежища за основно изискване в градовете. Така през 1996 г. се приема Закона за гражданската противовъздушна отбрана, който изисква новите сгради да съдържат подземни убежища за гражданска отбрана, но също така подчертава, че убежищата трябва да бъдат изградени по такъв начин, че да са от полза за икономическото развитие и използвани в мирно време. Това води до разпространението на подземни жилища с печалба.
Управлението на тези сгради е сложна система, включваща редица посредници. Обикновено тези убежища са собственост или на частна компания, или на Бюрото за гражданска защита, които ги отдават под наем на жители на Пекин, които от своя страна отдават под наем мазето на мигранти.
Коулун: Градът на мрака и най-населеното място на Земята
Смята се, че около 1 милион жители на Пекин живеят в тези тесни и често влажни подземни пространства, защото са по-евтини от всичко друго, което може да им бъде предложено на повърхността. Местните ги наричат “племенни плъхове“ или шузу. По ирония на съдбата почти всички от тях са млади мигранти, дошли в столицата от селските райони в търсене на по-добри възможности. Много от жителите обаче смятат, че подземното жилище е само преходна фаза от живота им, докато не получат финансови средства да наемат по-добра стая с прозорци и слънчева светлина. Уей Куан, продавач на застраховки, казва, че живее в апартамент в мазе, защото иска да спести пари за други неща, като например кола.
„Много от моите колеги живеят над земята, но мисля, че е твърде удобно; това място ме принуждава да работя повече”, казва той пред кореспондент на Ал Джазира.
През 2010 г. общинските власти в Пекин обявяват, че жилищното използване на подземните пространства ще стане незаконно до края на 2012 г., позовавайки се на опасности за безопасността, като риск от пожар или наводнение. През 2015 г. хиляди жители са изгонени от подземните си жилища. През 2017 г. обаче властите откриват 400 души, живеещи под земята в луксозен жилищен комплекс в Пекин. По неофициални данни там продължават да живеят десетки хиляди души.
Днес, части от тунелната система е отворена за обществеността и се управлява от града като туристическа атракция.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника