Котките използват същите пет сетива като хората, но гледат на света по различен начин.
От носа до опашката, котките усещат света много по-различно от нас. Въпреки че котките използват същите пет сетива като хората – зрение, слух, обоняние, вкус и допир – някои от тях са по-специфични и по-прецизни, което например им позволява да се справят по-лесно в сумрак.
Светът според котките е много различен от този, който ние познаваме. За да опознаем котките, първо трябва да разберем как те преживяват света. И макар котките да притежават същите сетива като хората, те разбират и обработват знанията по съвсем различен начин.
Но знаейки, че имат сетива, измумително подобни на нашите, може да ни помогне да живеем по-хармонично с косматите си приятели. Така че за Честита мър година може да научете повече за това как работи(моторчето за мъркане) вашата котка и току виж изпитате по-добра връзка нея.
Зрение
![котките](https://i0.wp.com/naedin.click/wp-content/uploads/2024/01/8-1.jpg?resize=696%2C488&ssl=1)
Подобно на хората, котките използват зрението си, за да видят света около себе си и да намерят следващата си закуска. Но разликите между човешките и котешките очи означава и че виждаме света по съвсем различен начин.
Котките се нуждаят от значително по-малко светлина. Подобно на хората има и котки с хетерохромия – състояние, при което ирисът на едното око е с различен цвят от този на другото – но това не засяга зрението.
Въпреки че умението на котките умело да се движат в тъмното може да изглежда, сякаш имат вградени очила за нощно виждане, те имат нужда от поне малко светлина. Би могло да се каже, че тъмнината е времето на котките. Милиони години на еволюция са допринесли много котки да бъдат активни и да ловуват по здрач и призори.
Светлината навлиза в окото през роговицата, кръглата, прозрачна повърхност на котешкото око. Роговицата фокусира светлината върху ретината, която покрива задната част на окото отвътре. Роговицата на котката е голяма и куполообразна, което позволява на котешките очи да събират максимален брой фотони – ключова адаптация към техния живот при слаба светлина. Котешките зеници са дълги и вертикални, стесняват се до цепка посред бял ден, но се разширяват до 300 пъти, когато е по-тъмно (човешките зеници стават само 15 пъти по-големи).
Защо очите на котките „светят“ в тъмното
Задната част на очите на котката има слой, наречен tapetum lucidum, който отразява неабсорбираната светлина обратно в ретината, за да помогне на котката да вижда при слаба светлина и причинява блясък на очите, блясъкът, който може да се види, когато решим да направим снимка със светкавица на нашите любимци на тъмно. Тяхното периферно зрение също е по-добро от нашето.
Други аспекти на котешкото зрение не са толкова остри. Тъй като техните ретини имат по-малко конуси – фоторецепторите, които възприемат цвета – се смята, че котките виждат света в по-малко нюанси от хората. Тези конуси също са отговорни за остротата на зрението, така че зрението на котката е по-замъглено, въпреки превъзходното им виждане при слаба светлина. Това, което котките могат да видят от 6 метра, ние можем да видим от 30 м.
Но това не ги забавя. Котките реагират по-лесно на движение, отколкото на сложните детайли и цветове на изображението, така че не са възпрепятствани от намаленото си цветно зрение.
Слух
![котките](https://i0.wp.com/naedin.click/wp-content/uploads/2024/01/2-2.jpg?resize=696%2C464&ssl=1)
Котешките уши с форма на триъгълник действат като малки космати сателитни чинии. Ушите им могат независимо да се въртят напред, назад и настрани, за да определят местоположението на звука. 180-те градуса въртене на ухото означава, че котките могат да определят местоположението на звуците с точност до няколко сантиметра само за шест стотни от секундата – по-бързо от мигването на окото – от разстояние до един метър. Новородените котенца имат напълно развито обоняние и могат да намерят най-близкия „биберон“, за да сучат.
Котките също могат да различат изключително фини разлики в звуците, дори само една десета от тона. Но техният ултразвуков слух (далеч по-добър от човешкия и дори кучешкия) не означава, че Бионсе и Бетовен са по музикалния вкус на котката. През 2015 г. изследователски екип от два американски университета тества мелодии, включващи звуци, ориентирани към котките, които включват мъркане и пулс, напомнящ сукане. Резултатите показват, че котките предпочитат котешките песни („Cozmo’s Air“ и „Rusty’s Ballad“) пред музика, композирана за хора.
Обоняние
![](https://i0.wp.com/naedin.click/wp-content/uploads/2024/01/7-1.jpg?resize=696%2C348&ssl=1)
Обонянието, за разлика от другите четири сетива, е напълно развито още от утробата на котката. Новородените котета използват носа си, за да се ориентира към най-близкото зърно и да вземат първата си глътка подхранваща коластра и мляко.
Експертите смятат, че котешкото обоняние е около 14 пъти по-добро от нашето. Обонятелният епител на домашната котка – специализираната тъкан в носа, съдържаща рецепторите, които откриват миризми – е пет до 10 пъти по-голям от този на човека. В резултат на това котките имат до 200 милиона специализирани клетки, които разпознават миризми, в сравнение с нашите едва пет милиона.
Нашите котешки приятели имат още един инструмент на свое разположение: органът на Джейкъбсън. Прибрани над устата, рецепторните клетки в органа на Джейкъбсън се свързват с частта от мозъка, свързана със сексуалното и социалното поведение и с храненето. Ако котките помиришат нещо интересно, те ще отворят частично устата си и ще извият горните си устни, израз, наречен отговор на Флемен. Това шунтира въздушните молекули към органа на Джейкъбсън. Вдишваният въздух се улавя в обонятелния епител и/или в органа на Джейкъбсон, което дава на котенцата допълнителен шанс да открият ароматни молекули.
Допир
![](https://i0.wp.com/naedin.click/wp-content/uploads/2024/01/6-1.jpg?resize=696%2C392&ssl=1)
Мустачките при котките са едно от любимите ни неща, но котките наистина зависят от тях.
Известен официално като вибриси, мустакът е по-дълъг и по-дебел от нормалната котешка козина. Всеки от котешките мустаци расте от фоликул, пълен с нерви и кръвоносни съдове, което ги прави толкова чувствителни, колкото върховете на човешките пръсти. Тези вибриси помагат да се компенсира по-слабото близко зрение на котката. Те откриват фини въздушни движения, които могат да показват наличието на плячка и помагат на котките да се ориентират около препятствията.
Сега, когато разбирате по-добре как котките осъзнават нашия свят, може да разгадаете и да си обясните повече вашите котешки приятели.
![](https://i0.wp.com/naedin.click/wp-content/uploads/2024/01/5-1.jpg?resize=696%2C464&ssl=1)
© 2024, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника