Според НАСА нашата слънчева система има осем планети и 290 луни. През по-голямата част от човешката история човешеството е имало възможност да види само шест планети, а двете най-отдалечени – Уран и Нептун , са твърде далечни, за да могат ранните цивилизации да ги видят без телескоп.
Нашата система, която обикаля около Слънцето, е на 4,571 милиарда години, а самата Вселена е на 13,7 милиарда години. За сравнение Земята е на 4,543 милиарда години. Всяка от планетите в нашата слънчева система има уникален произход.
Историята на Откриването на планети в нашата Слънчева система
Пионери като Коперник и Галилей изиграват ключова роля в дешифрирането на модела на нашата слънчева система с помощта на математика и телескопи. Тези наблюдения катализират философски обрат от геоцентричния модел, който поставя Земята в центъра на Вселената, към хелиоцентричната теория, със Слънцето в ядрото. Този преход е не само научен, но и културен обрат, променящ разбирането на човечеството за неговото място в Космоса. Откриването на планети се развива с течение на времето, като всяко ново откритие разширява познанията ни за Слънчевата система.
Откриването на Нептун, например, е установено за първи път с математически прогнози, доказващи силата на обединяването както чрез наблюдение, така и на теория. Тази ера не е лишена от противоречия, особено при определянето на това какво представлява една планета, дебат, който бушува и до днес. Тогава разрешаването на такива дебати попада под юрисдикцията на Международния астрономически съюз (основан през 1919 г.), чиито решения имат значителни последици за планетарните класификации. Нещо повече, културното значение на планетите може да бъде проследено до древните цивилизации, където небесните тела са били обожествявани и интегрирани в митовете и ежедневния живот на обществата.
Меркурий
Позицията на Меркурий като най-близката планета до Слънцето я подлага на екстремни условия, особено на температурата на повърхността, която може да се промени драстично поради липсата на значителна атмосфера, която да смекчи слънчевата топлина. Например, температурите на тази планета могат да достигнат 400°C през деня и да паднат до -140°C през нощта. Космическите мисии, като MESSENGER на НАСА, разкриха някои от характеристиките на Меркурий, включително неговия скалист терен с кратери и спорадични гладки равнини, което предполага древна вулканична дейност. Въпреки близостта си до Слънцето, Меркурий поддържа слабо магнитно поле, нещо което интригува учените предвид бавната скорост на въртене и плътното желязно ядро на планетата.
Венера
Венера е планета с гъста атмосфера, състояща се предимно от въглероден диоксид, създавайки смазващо повърхностно налягане и температури, които могат да стопят дори оловото. Топографията на планетата е белязана от обширни вулканични пейзажи, сочещи геологично активно минало, а вероятно и настояще (липсват доказателства за скорошни изригвания). За разлика от повечето планети, Венера се върти около оста си в ретроградна посока и едно от обясненията е, че това е така, защото е била силно ударена от обект с размер на планета. Резултатите от съветската програма Венера успяват да изпратят обратно малко изображение на повърхността, зловещо пространство със слоеве жълто оцветена, запечена кал. Наблюденията от Земята разкриват, че фазовите цикли на Венера са подобни на тези на Луната, с четири основни фази от по 146 дни всяка (вместо сезоните, както ги познаваме). Обиколката на Венера около Слънцето отнема на планетата 224,7 земни дни.
Земя
Земята е единствената известна планета във Вселената, за която е потвърдено, че има живот, благодарение на благоприятните условия. Той поддържа деликатен баланс, необходим за поддържане на живота, включително температурен диапазон, който позволява течна вода (от нула до 100 градуса по Целзий). Геоложката активност на планетата, като тектониката на плочите, е ефективна при рециклирането на въглерод и други животоподдържащи минерали. Естественият спътник на Земята, Луната, допринася за стабилността на планетата и ритъма на приливите и отливите. Освен това разнообразните климатични системи и метеорологични модели се дължат на въртенето на Земята, атмосферните условия и слънчевия принос.
Както океанските, така и сухоземните биосфери показват изключително разнообразие от живот, поддържан от способността на планетата да поддържа сложни хранителни мрежи и цикли на хранителни вещества. Магнитното поле и радиационният пояс защитават биосферата от вредното слънчево и космическо лъчение. Въпреки устойчивостта на много природни системи, човешкото въздействие води до значителни промени в околната среда, което налага глобален дискурс за устойчиви практики. Освен люлка на човечеството, Земята служи и като отправна точка за изследване на Космоса, със сателити, обикалящи около планетата, и мисии, които се простират отвъд лунната повърхност.
Марс
Марс, често наричан „Червената планета“, представя убедителни геоложки доказателства, че някога вода е текла по повърхността му, което предполага, че Марс може да е бил обитаем в миналото. Марсианският пейзаж е дом на Олимп Монс и Валес Маринерис, съответно най-големият вулкан и каньон, известни на Слънчевата система. Роботизираните мисии са от значителна част в изследването на Космоса, с роувъри и орбитални апарати (включително хеликоптер на име Ingenuity), предоставящи ценни данни за повърхността и атмосферата на планетата. Спътниците на Марс, Фобос и Деймос, са малки и с неправилна форма, „като картофи“.
Сезонните промени във времето на Марс са очевидни, като полярните ледени шапки нарастват и намаляват, и остава изкусителната възможност животът на микробите някога да е съществувал или все още да съществува в подходяща среда. Марсианската почва е богата на железен оксид, което придава червеникавия вид на планетата, а тънката ѝ атмосфера е доминирана от въглероден диоксид. Изследването на Марс продължава да бъде приоритет, като мисиите се фокусират върху разбирането на потенциала на планетата да поддържа бъдеща човешка колонизация чрез сложни решения като подземни жилища.
Юпитер
Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система, има известен белег, наречен Голямото червено петно – колосална буря, която бушува от векове. Този газов гигант крие обширна система от луни и бледи пръстени. Интензивното магнитно поле и радиационните пояси на Юпитер действат както като предизвикателство за космическите кораби, така и като щит за вътрешните планети от наближаващи астероиди (по ирония на съдбата понякога планетата изпраща отломки към същите тези планети). Нейните гравитационни сили също безспорно са оформили астероидния пояс на Слънчевата система, който засяга всички планети. Съставен основно от водород и хелий, газовият състав и вътрешната структура на Юпитер са обект на продължаващо проучване, като мисията Juno, която разкрива скрити слоеве сред облаците и ядрото му. Полярните сияния представляват зрелищни светлинни шоута. Сред неговите луни – Йо, Европа, Ганимед и Калисто, има любопитен потенциал за подповърхностни океани, особено в случая на Европа, която е основна цел в търсенето на извънземен живот.
Сатурн
Сатурн е почти десет пъти по-голям от Земята (което означава, че 764 Земи могат да се поберат в него) и е известен със своите масивни, видими пръстени. Тези пръстени, съставени предимно от ледени частици и скалисти отломки, някога са били направени изцяло от лед. Естествено, те са обвързани от гравитационните сили на Сатурн. В атмосферата има забележителна хексагонална буря – характеристика, която не се наблюдава на никоя друга планета. Най-голямата луна на Сатурн, Титан, притежава плътна атмосфера предимно от азот, подобна на ранната Земя, и се отличава с наличието на езера от течен метан. Мисията на космическия кораб „Касини“ също помогна на учените да разберат вътрешното производство на топлина на Сатурн, което захранва неговите бързи въздушни течения. Интересното е, че докато един ден на планетата е дълъг само 10,5 часа, са необходими над 29,4 земни години за едно завъртане на Сатурн около Слънцето.
Уран
Уран, предпоследната планета от Слънчевата система, е открита чрез телескопи, въпреки че съществуването ѝ преди това е било теоретизирано въз основа на странности в орбитите на други планети. Планетата се е образувала преди 4,5 милиарда години, когато гравитацията е групирала газове и облаци прах. Неговият аксиален наклон, над 90 градуса, е най-ясно изразеният в Слънчевата система и това причинява екстремни сезонни вариации. Уран притежава фина система от пръстени (един тесен и тъмен, а другият червеникав) и преобладаващо ледена вътрешност под газовата си външност. 80% от масата на планетата е ледена течност, като материалите са метан, вода и амоняк, върху малко скалисто ядро. Освен това атмосферата на водород и хелий придава на Уран емблематичния синьо-зелен оттенък. Около Уран обикалят пет големи луни с диаметър между 472 и 1578 км.
Нептун
Присъствието на Нептун в нашата слънчева система е потвърдено през 1846 г. не чрез пряко наблюдение, а чрез математически прогнози, базирани на смущения в орбитата на Уран. Тези изчисления представляват забележителен успех за областта на астрономията. Най-отдалечената от Слънцето планета е обвита в изключително динамична атмосфера, включително бързи ветрове и внушителни бури. Например Голямото тъмно петно, подобна на Голямото червено петно на Юпитер, изчезва през 1994 г., след като е открито през 1989 г. Тритон, основният спътник на Нептун, има редовна криовулканична активност. Нептун има пет пръстена, съставени от тъмен материал, подобен на пръстените на Уран. Планетата поддържа орбитален резонанс с Плутон, което предотвратява сблъсъка на пътищата им. Срещата на космическия кораб Voyager 2 с Нептун през 1989 г. показва, че Нептун излъчва 2,7 пъти повече топлина, отколкото получава от Слънцето, което означава, че вероятно има огнено, компактно ядро под ледената си външност.
Защо Плутон не е планета?
Понижаването на статуса на Плутон от деветата планета в Слънчевата система до планета джудже през 2006 г. е пряк резултат от прецизирането на термина „планета“ от Международния астрономически съюз. Според това предефиниране се изисква небесното тяло да обикаля около Слънцето, да има почти кръгла форма и да е изчистило орбитата си от други отломки, което Плутон не е, поради местоположението си в пояса на Кайпер – околозвезден диск във външната слънчева система, съставен от предимно малки тела и планети джуджета. Възможно е друга непотвърдена планета да се намира в пояса на Кайпер, но това предстои да бъде доказано.
Плутон е най-сложната планета джудже, която познаваме, а също е една от най-изненадващите планети в Слънчевата система. Учените продължават да разкриват изненадващи подробности за този далечен свят.
© 2024, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника