Около 500 години след смъртта му, изследователите все още откриват колко талантлив и блестящ е бил Леонардо да Винчи. Архитекти и строителни инженери от Масачузетския технологичен институт използват 3D принтер, за да създадат копие на мост, проектиран, но така и не построен. За тяхна изненада, не само че е работил, но и е революционизирал дизайна на мостове още преди пет века.
Както разказва историята, през 1502 г. сл. Н. Е. султан Баязид II искал да построи мост, който да свърже град Истанбул с Галата. Един от предложените проекти идва от Леонардо да Винчи, който по това време вече е направил име в изкуствата и науките. В писмо, което той изпраща до султана, придружен от тетрадка, пълна със скици, да Винчи описва мост, който ще обхваща предложеното разстояние, използвайки един-единствен, сплескан дизайн на арка, поддържан от основи на двата бряга. По това време мостовете обикновено се правят с помощта на поредица от полукръгли арки и за да обхванат разстоянието между двата града, ще са необходими поне 10 равномерно разположени стълба между тях, за да се поддържа цялата конструкция. Дизайнът на Да Винчи, който лесно би позволил на платноходките да преминат под него е коренно различен (и столетия преди времето си),което вероятно е причината султанът да реши да не поема риска. Половин хилядолетие по-късно изследователите бяха любопитни дали щеше наистина да успее.
Оригиналните бележки и илюстрации, описващи моста, не уточняват какви материали ще бъдат използвани за изграждането му или как всъщност той ще бъде конструиран. Но изследователите от МТИ стигат до заключението, че единственият материал, който би осигурил адекватна здравина, е камъкът и въз основа на строителните техники, използвани обикновено по същото време, когато Да Винчи излиза с този дизайн, мостът вероятно щеше да бъде проектиран така, че да разчита на гравитацията, за да задържа всичките му парчета заедно.
За да тества своите предположения, екипът от МТИ създава реплика с мащаб 1: 500 с дължина около 32 инча, която ще бъде сглобена от 126 блока с различни форми и размери, създадени от 3D принтер. Истинският мост, ако всъщност беше построен, щеше да изисква хиляди точно издълбани каменни блокове за монтажа му, но подходът, който института взема за репликата, все пак им позволява да тестват правилно осъществимостта на неговия дизайн.
Не само, че мостът е проработил, оставайки здрав и стабилен без използването на каквито и да е крепежни елементи, но екипът от МТИ също осъзнава, че да Винчи дори е създал начин за минимизиране на нежеланите странични движения в конструкцията, което бързо би довело до нейният колапс. Основите от двете страни на сводестия мост се отличават с дизайни, които се издигат навън, за да добавят значително количество стабилност. Мостът дори би оцелял при повечето земетресения, които по това време са били често срещани в тази област, както откриват изследователите от Масачузетския технологичен институт, поставяйки своята реплика на две подвижни платформи. „Не беше неразрушим, но щеше да е древно архитектурно чудо.“
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника