Докато Covid-19 разтърсва голяма част от човешкото общество, заплахата от глобалното затопляне също не отшумява. Огромните наводнения и пожари през изминалият месец отново повдигнаха тази толкова спорна тема, но какво всъщност представлява т.нар. глобално затопляне?
Човешката дейност е увеличила емисиите на въглероден диоксид, повишавайки температурите. Екстремното време и топящият се полярен лед са сред възможните ефекти.
Средната температура на Земята е около 15 ° C, но в миналото е била много по-висока и по-ниска.
Има естествени колебания в климата, но учените казват, че температурите сега се повишават по -бързо, отколкото в много други случаи.
Това е свързано с парниковия ефект, който описва как земната атмосфера улавя част от енергията на Слънцето.
Слънчевата енергия, излъчваща се обратно в космоса от земната повърхност, се абсорбира от парниковите газове и се излъчва отново във всички посоки.
Това загрява както долната атмосфера, така и повърхността на планетата. Без този ефект Земята би била с около 30 градуса по-студена и враждебна към живота.
Учените смятат, че допринасяме към естествения парников ефект, като газовете, отделяни от промишлеността и селското стопанство, улавят повече енергия и повишават температурата.
Това е известно като изменение на климата или глобално затопляне.
Какво представляват парниковите газове?
Парниковият газ с най-голямо въздействие върху затоплянето е водната пара. Но тя остава в атмосферата само няколко дни.
Въглеродният диоксид (CO2) обаче продължава действието си много по-дълго. Ще са нужни стотици години за връщане към пред-индустриалните нива, а толкова големи количества може да се попият само от естествени резервоари като океаните.
Повечето емисии на CO2, произведени от човека, идват от изгарянето на изкопаеми горива. Когато поглъщащите въглерод гори се изсичат и оставят да изгният, или изгарят, този съхранен въглерод се освобождава, допринасяйки за глобалното затопляне.
От началото на индустриалната революция през около 1750 г. нивата на CO2 са се повишили с около 50%. Концентрацията на CO2 в атмосферата е по-висока, от когато и да било от поне 800 000 години.
Други парникови газове като метан и азотен оксид също се отделят чрез човешка дейност, но те са по-малко разпространени от въглеродния диоксид.
Какви са доказателствата за глобално затопляне?
Светът е с около един градус по Целзий по-топъл, отколкото преди широко разпространената индустриализация, според Световната метеорологична организация (СМО).
По нейни данни последните пет години, 2015–2019 г., са най -топлите в историята.
В целия свят средното морско равнище се е увеличило с 3,6 мм годишно между 2005 и 2015 г.
По-голямата част от тази промяна се дължи на това, че водата увеличава обема си, когато се нагрява.
Сега обаче се смята, че топящият се лед е основната причина за повишаване на морското равнище. Повечето ледници в умерените райони на света се оттеглят.
А сателитните снимки показват драматичен спад на арктическия морски лед от 1979 г. насам. Гренландската ледена покривка претърпя рекордно топене през последните години.
Сателитните данни също показват, че ледената покривка на Западната Антарктика губи маса. Скорошно проучване показа, че Източна Антарктида също може да е започнала да губи маса.
Ефектите от променящия се климат могат да се наблюдават и при растителността и сухоземните животни. Те включват по-ранни периоди на цъфтеж и плододаване на растенията и промени в териториите на животните.
Колко ще се повишат температурите в бъдеще?
Промяната в глобалната повърхностна температура между 1850 г. и края на 21 -ви век вероятно ще надхвърли 1,5 ° C покачване, показват повечето симулации.
СМО казва, че ако настоящата тенденция на затопляне продължи, температурите могат да се повишат с 3-5 градуса до края на този век.
Повишаването на температурата с 2 градуса отдавна се счита за врата към опасно затопляне. Съвсем наскоро учени и политици се съгласиха, че ограничаването на повишаването на температурата до 1,5 ° C е по-безопасно.
Доклад на Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC) от 2018 г. предполага, че спазването на целта от 1.5C ще изисква „ бързи, мащабни и безпрецедентни промени във всички аспекти на обществото“.
ООН ръководи политически усилия за стабилизиране на емисиите на парникови газове. Китай отделя повече CO2 от всяка друга страна. Следват го САЩ и държавите -членки на Европейския съюз, въпреки че емисиите на човек там са много по-големи.
Но дори и сега да намалим драстично емисиите на парникови газове, учените казват, че ефектите ще продължат. Може да отнеме стотици години на големите водни и ледени местности, за да реагират на промените в температурата. Нужни са десетки години, за да бъде отстранен въглеродният диоксид от атмосферата.
Как ще ни повлияят климатичните промени?
Има несигурност относно това колко голямо ще бъде въздействието на променящия се климат.
Те могат да причинят недостиг на прясна вода, да променят драстично способността ни да произвеждаме храна и да увеличят броя на смъртните случаи от наводнения, бури и горещи вълни. Това се дължи на факта, че изменението на климата се очаква да увеличи честотата на екстремни метеорологични събития – въпреки че свързването на всяко едно събитие с глобалното затопляне е сложно.
Тъй като светът се затопля, повече вода се изпарява, което води до повече влага във въздуха. Това означава, че в много райони ще се наблюдават по-интензивни валежи, а на места снеговалежи. Но и рискът от суша във вътрешните райони през горещото лято ще се увеличи. Още наводнения се очакват от бури и повишаване на морското равнище. Но има вероятност да има много силни регионални вариации в тези модели.
По-бедните страни, които са най-малко подготвени да се справят с бързите промени, биха могли да пострадат най-много.
Изчезването на растения и животни също се прогнозира, тъй като местообитанията се променят по-бързо, отколкото видовете могат да се адаптират. А Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че здравето на милиони може да бъде застрашено от увеличаването на маларията, болестите, пренасяни от водата, и недохранването.
Тъй като в атмосферата се отделя повече CO2, поглъщането на газа от океаните се увеличава, което води до по-голяма киселинност на водата. Това може да създаде големи проблеми за кораловите рифове.
Глобалното затопляне ще доведе до допълнителни промени, които вероятно ще доведат до допълнително затопляне. Това включва отделянето на големи количества метан от вечна замръзналите ледове намиращи се главно на високи географски ширини, които са предпоставка за топенето им.
Отговорът на изменението на климата ще бъде едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени този век.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника