Холандия е била дом на някои невероятни хора. От художници като Рембранд до футболисти като Йохан Кройф, холандците са били в челните редици на изкуството, музиката и спорта през цялата история.
Мата Хари е друга невероятна личност от Холандия. Тя не е известна писателка или виден архитект, Мата Хари е екзотична танцьорка, куртизанка и по време на Първата световна война – шпионин под прикритие за френското разузнаване, както и за германското? Нейната история е дълга и трагична, но едно невероятно пътуване я кара да избяга от проблемно детство, за да продължи да пленява френския нощен живот, да общува с богатите и могъщите и в опит да намери изгубената си любов, се съгласява да шпионира за Франция.
Още в самото начало на живота си е ясно, че Маргарета Зеле ще се превърне в един необикновен човек. От ранните дни на детството си в Северна Холандия тя се откроява: бляскава, поразителна на външен вид, смела, ярка и интелигентна. Нейн съученик я сравнява с орхидея сред глухарчета, контрастирайки тъмната й екзотична визия със светлата кожа и русата коса на повечето други холандски деца.
Ранно детство
Родена през 1876 г., тя научава още като младо момиче, че може да получи това, което иска, като угажда на мъжете, като се започне още от нейния любящ баща Адам Зел – патологичен лъжец, представящ себе си за барон, който успява да заблуди всички в аристократичните си корени. Маргарета е невероятната любимка на баща си и той я обсипва непрестанно с екстравагантни подаръци. През 1889 г. обаче бащата на Маргарета изоставя семейството и избягва с друга жена. Майка й Андже Зеле почива няколко години по-късно, когато Маргарета е все още тийнейджърка.
След смъртта на майка си Маргарета – напълно разглезена и сексуална още от 14-годишна възраст е изпратена да се учи за учителка. На 16 тя е изключена заради афера с женения директор на училището. Оттам се премества в Хага, град, пълен с колониални служители, завърнали се от служба в Холандската Източна Индия (днешна Индонезия).
На 18, отегчена, нещастна и отчаяна за някакво приключение, тя отговаря на реклама във вестник, публикувана от един такъв служител, капитан Рудолф Маклауд. Той иска да срещне и да се ожени за „момиче с приятен характер“. Бракът с такъв мъж изглежда идеалният път към по-добър живот. Маргарета знае, че офицерите в Индия живеят в големи къщи с много слуги. „Исках да живея като пеперуда на слънце“, казва тя в по-късно интервю. Те се сгодяват шест дни след срещата и се женят през юли 1895 г.
Животът не се оказа такъв, какъвто младата жена очаква, тъй като Маклауд има малко пари, големи дългове и много извънбрачни връзки. На кораба за Холандска Източна Индия през 1897 г., с малкия им син Норман-Джон, Маргарета открива, че съпругът й я е заразил със сифилис, болест, разпространена сред холандските колониални войници. По това време не е имало известно лечение. Обратно в холандската колония, Маклауд продължава дивите си приключения, докато Маргарета привлича вниманието на други мъже със своята красота и флиртуващ маниер, което вбесява съпруга й. Тя има второ дете през 1898 г., дъщеря на име Луиз Жана, която става голяма пречка за продължението на този брак.
През 1899 г. Маклауд е повишен в командир на гарнизон в друга част на Холандска Източна Индия и оставя жена си и семейството си, за да намери къща там. И двете деца се разболяват, вероятно от вроден сифилис. Когато семейството се събира отново, Маклауд се обажда на базовия лекар. Свикнал да лекува възрастни мъже, докторът предозира и двете деца и не късно, когато почива двегодишният им син, всички в базата се досещат защо. Този скандал води до понижаването на Маклауд и изпращането му в малка, отдалечена станция.
Бягство в Париж
Мата бяга в Париж през 1903 г. Тя се изявява като ездачка под името лейди Маклауд в цирк, за голямо неодобрение на семейството на бившия си съпруг. Тя се мъчи да свърже двата края и за да си изкарва прехраната, се представя като модел на художник.
До 1904 г. Мата живее съвсем различен живот. Тя става добре известна като екзотична танцьорка в оживената сцена за възрастни в града и нейните представления завладяват публиката. Нейният открито флиртуващ и секси стил, съчетан с азиатски и египетски танцови влияния я прави моментално хит. През 1905 г. тя дебютира в Musée Guimet и точно с това френското приключение на Мата Хари наистина започва.
В младата холандка се случва дълбока и съдбоносна трансформация. Маргарета Зел се преоткрива като нещо поразително и ново: екзотична танцьорка на име Мата Хари. През 1905 г. Мата Хари – малайски термин за „изгрев“ или „око на деня“ – избухва на социалната сцена с представление в Musée Guimet, музей на азиатското изкуство в Париж. Покани са отправени до 600 от най-заможния елит на столицата. Мата Хари представя напълно нови танци в прозрачни, разкриващи плътта й костюми, сутиен със скъпоценни камъни и необикновена шапка.
При всякакви други обстоятелства тя можеше да бъде арестувана за непристойност, но Маргарета Зел много внимателно беше обмислила позицията си. При всяко представление тя отделяше време да обясни внимателно, че това са свещени храмови танци от Индия. Мата Хари е чувствена, красива, еротична и емоционална. Тя разказва приказки за похот, ревност, страст и отмъщение чрез танца си и публиката я обожава.
В епоха, когато всеки богат и влиятелен мъж иска красива любовница до себе си, Мата Хари е призната за най-бляскавата, очарователна и желана жена в Париж. Виждана е с аристократи, дипломати, финансисти, висши военни офицери и богати бизнесмени, които я обличат в кожи, бижута, подаряват й коне, сребро, мебели и шикозни помещения, в които да живее, просто за удоволствието да бъдат в нейната компания. Години наред тя танцува в разпродадени представления в почти всички големи европейски столици.
С напредването на възрастта на Мата Хари и нейната танцова кариера тя все още е търсена като куртизанка и се радва на компанията на богати и властни мъже. Избухването на Първата световна война през 1914 г. не променя нейната екстравагантност. Тя сякаш не разбира, че обикновените хора се възмущават от показния й начин на живот, докато френските семейства се справят без основни неща: въглища, дрехи и храни. Изпращаха своите бащи, съпрузи, братя и синове да бъдат убити във войната, докато тя продължаваше да живее в комфорт и изобилие.
Танцуващ двоен агент
Въпреки случващото се Мата Хари продължава да пътува, което привлича вниманието на света на контрашпионажа. Есента на 1915 г. я заварва в Хага, където екзотичната танцьорка е на гости на Карл Крьомер, почетния германски консул на Амстердам. Той й предлага 20 000 франка — равняващи се на 61 000 долара в днешна валута — за шпиониране в полза на Германия. Тя приема средствата, които смята да използва за изплащане на своите дрехи, бижута и да възстанови парите, които германците бяха заграбили от нея, когато избухна войната. Въпреки това тя не приема работата.
Връщайки се по море от Холандия във Франция през декември същата година, тя и всички пътници са разпитани във Фолкстоун, британско пристанище, от офицер от британското разузнаването. При претърсването й, както и това на багажа й не е открито нищо уличаващо, но полицаят отбелязва: „[Тя] говори френски, английски, италиански, холандски и вероятно немски. Красива, смел тип жена. Добре и модерно облечена.” Поради липса на каквито и да е доказатлства тя е освободена, без да й бъде разрешено да слезе на британска земя.
След като се завръща в Париж, тя живее в Гранд хотел, който до голяма степен е пощаден от опустошенията на войната. Тя е толкова свикнала с вниманието на мъжете, че през първите няколко дни не забеляза, че я следят. Жорж Ладу, ръководител на новосформираното бюро Deuxième (отдел за контраразузнаване) на Министерството на войната е наредил на агентите си да я следят, докато се разходжда из ресторанти, паркове, магазини за чай, бутици и нощни клубове. Те четат пощата й, подслушват телефонните й разговори и водят дневник за това с кого се е срещала, но не намерат доказателства за събирането или предаването на важна информация на германски агенти.
През 1916 г. войната върви зле за французите. Две от най-дългите и кървави битки на войната – Вердюн и Сома – изправят французите срещу германците месеци наред. Калта, лошите санитарни условия, болестите и нововъведеният ужас от фосгенния газ водят до смъртта или осакатяването на стотици хиляди войници. В крайна сметка френските войски стават толкова деморализирани, че някои отказват да се бият. Ладу смята, че арестът на виден шпионин може да повдигне духа на Франция и да презареди усилията във войната.
Без да обръща внимание на подготвяната за нея роля, Мата Хари е заета с други въпроси: тя се среща и се влюбва дълбоко в много красив, млад руски капитан на име Владимир де Маслоф, който се бори за французите. Не след дълго Маслоф е изложен на фосгенов газ, губи зрението на едното си око и има опасност да ослепее напълно. И все пак, когато той предлага брак, Мата Хари приема с радост. Тя е готова да загърби досегашният си живот само и само да е близо до мястото, където се намира нейният любим Маслоф и евентуално да се оженят. Мата Хари търси съвет от един от любовниците си, Жан Халор, който работи за военното министерство без да подозира за бюрото Deuxième на шефа на шпионажа Ладу.
Халор я изпраща на булевард Сен Жермен 282, където се помещават както Военното бюро за чужденци, така и Бюрото Deuxième. Там агентите й казват, че може да бъд близо до любовника си, ако се съгласи да шпионира за Франция. Мата Хари се съгласява, но под условието да й бъдат платени милион франка, достатъчно, за да издържа Маслоф, след като се оженят, в случай че семейството му се отрече от него. Тя не искала да се налага да го мами с други мъже, пише тя по-късно в едно от писмата си.
Ладу инструктира Мата Хари да се върне в Хага през Испания и да изчака там инструкции. Показателно е, че въпреки няколкото срещи, Ладу никога не е поискал от Мата Хари конкретна информация, а тя никога не е целяла срещи с конкретен мъж, за да го съблазни, и никога не е предоставила надеждно доказатлство за съобщаване на тайни, които е научила. По-късно тя му пише писмо, изпратено с обикновена поща, в което казва, че трябва да получи средства, за да обнови гардероба си, ако иска да съблазнява важни мъже.
Предадена от Франция
Мата Хари заминава за Испания, където трябва да се качи на борда на SS Hollandia, насочен за Холандия, според инструкциите на Ladoux. Пътниците са спрени по пътя и Мата Хари отново се оказа разпитвана на британско пристанище. Срещата й във Фолкстоун предишната година прави разпитващите още по-подозрителни към нея. Тя е отведена в Лондон от агенти за по-нататъшен разпит, който е извършен на няколко езика.
Както се случва и при предишния случай, при нея не е открито нищо уличаващо, но Мата Хари изпада в ужас, когато решават да я задържат, докато се опитват да установят дали тя наистина е Маргарета Зел Маклауд или Клара Бенедикс, немски агент, на който тя смътно прилича.
Отчаяна да бъде освободена, Мата Хари признава на 16 ноември, че е френски агент, нает от Ladoux, с когото британските власти след това се свърват. По-късно Ладу им отговаря „Не разбирам за какво говорите. Изпратете Мата Хари обратно в Испания.“ Това е откровено предателство на собствения му агент. Британските досиета обобщават отговора му със следните думи: „[Този Ладу] я е подозирал от известно време и се е преструвал, че я наема, за да получи, ако е възможно, окончателно доказателство, че тя работи за германците. Ще се радва да чуе, че вината й е ясно установена.”
В Мадрид Мата Хари решава да разбере какви тайни от военно значение може да научи там. Немски дипломат, командирован в испанската столица, майор Арнолд фон Кале, остава очарован от нейната красота и грация. Скоро той й съобщава, че има планове за десант на германски и турски офицери и боеприпаси от подводница на брега на Мароко. Нетърпелива да предаде тази информация на Ladoux и да поиска наградата си, тя пише на Ladoux с молба за допълнителни инструкции. Никога не получава обратно отговор.
Тя също така установява връзки с полковник Джоузеф Денвин от френската делегация, който се влюбва страстно в нея. Той се вбесява, когато тя вечеря или танцува с други мъже. За да успокои ревността му, тя наивно му обяснява, че работи за Ladoux и разказа всички тайни, които е научила. Денвин я моли да получи повече информация за мароканския план от Кале, но когато го прави, нейните въпроси правят германеца подозрителен. Тъй като Денвин скоро пътува за Париж, Мата Хари пише дълго писмо, пълно с информация и моли Денвин да го достави на Ладу.
Докато Мата Хари завладява германските дипломати в Мадрид през декември 1916 г., Ладу нарежда всички радиосъобщения между Мадрид и Берлин да бъдат прихванати и наблюдавани, използвайки пост за подслушване, разположен на Айфеловата кула. По-късно той твърди, че съобщенията ясно идентифицират Мата Хари като немски шпионин.
Когато екзотичната танцьорка се връща в Париж, очаквайки награда за предадените от нея сведения, Ладу отказва да я види. Най-накрая тя осъществява контакт, но той отричаа да е получава каквато и да е комуникация чрез Денвин. Когато отиде в Бюро Deuxième й казват, че не знаят кой е Денвин. Едва по-късно става ясно, че има нещо странно в прихванатите радио съобщения от Айфеловата кула. Френските номера на досиетата показват, че съобщенията, назоваващи Мата Хари като шпионин, са били доведени до вниманието на прокурора от Ладу през април същата година, а не през декември и януари, когато Ладу твърди, че са изпратени. Изглежда, Ладу е единственият човек, който е виждал оригиналните съобщения преди тяхното декодиране и превод. Освен това се оказа, че оригиналните съобщения са изчезнали от файловете.
Въпреки това, съдържанието на тези съобщения ще бъде използвано с опустошителен ефект срещу танцьорката. По-късно самият Ладу ще бъде арестуван по обвинение в шпионаж, но задържането му идва с няколко дни закъснение, за да спаси Мата Хари.
Капанът се затваря
В края на януари 1917 г. Мата Хари става нетърпелива. Ладу не само я избягва, но и не й плаща. Тя не е чувала нищо от Маслоф от известно време и се тревожи, че може отново да е ранен. Парите й свършват и се мести във все по-евтини хотели във френската столица.
На 12 февруари 1917 г. е издадена заповед за ареста на Мата Хари с мотива, че тя е германски шпионин. На следващата сутрин тя е арестувана, стаята й претърсена и вещите й иззети. Нейният разпитващ е Пиер Бушардон, разследващият магистрат от Третия военен съвет — човек, за който се знае, че не проявява милост към заподозрени престъпници и който особено не одобрява „неморалните“ жени. Дневникът му разкрива огромната му омраза към „мъжемелачки“ като Мата Хари.
Той я поставя в изолация в най-ужасяващия затвор в Париж, Сен Лазар. Тя спи в клетки, пълни с бълхи и плъхове и нямаше дори сапун за миене. Отказан е достъп до вещите й, медицинско лечение, чисти дрехи, бельо и пари за храна и марки за писма. Тя има рядко контакт и с адвоката си, бивш любовник на име Едуард Клуне.
Тъй като дните се превръщат в месеци, Мата Хари започва да осъзнава, че е в реална опасност от съдебно преследване. След три месеца тя изпада в състояние на крайно безпокойство и моли с писмо за милост. Истерично моли да се види с адвоката си и особено да види Маслоф. Но дори писмата на Маслоф с молба да го посети в болницата са скрити от нея.
Задържана за съдебен процес по осем обвинения, следващата фаза на изпитанието на Мата Хари започва на 24 юли 1917 г. Телеграмите и радиосъобщенията на Ладу, които се смятат за измислени днес, са единственото истинско доказателство срещу нея. Седемте мъже, които служат като съдебни заседатели са военни. Един от тях, в мемоарите си споменава за слух, че Мата Хари е „причинита да бъдат убити около 50 000 от нашите деца, без да броим онези, които се озоваха на борда на кораби, торпедирани в Средиземно море, без съмнение според информацията, предоставена от [Мата Хари]“. Никакви доказателства, представени на процеса, не подкрепят тези клевети.
Всяко от обвиненията срещу нея е неясно и не споменава конкретни тайни, предавани на врага. За „неморалния“ начин на живот на Мата Хари обаче са представени изобилие от доказателства: един от полицаите, които я следи през Париж, разкрива нейните екстравагантни разходи, както и нейните любовници със значително влияние и различни националности. Въпреки че нито един от предметите в стаята й не показва шпионаж, в процеса са дадени показания за личните й вещи. Ладу свидетелства за (фалшивите) прихванати съобщения, които показват, че тя е германски агент, но не и че е предала някаква информация.
Защитата на адвоката й е напълно неефективна. Той разпитва някои видни мъже, които свидетелстват, че Мата Хари е очарователна дама, която никога не е питала за военни въпроси. Анри дьо Маргери, секретар на френския министър на външните работи и любовник на Мата Хари от 1905 г., я защитава яростно. „Нищо никога не е разваляло доброто ми мнение за тази дама“, казва той. Той дори обвинява прокурора, че е приел дело, за което знае, че е фалшиво. Всъщност прокурорът по-късно признава, че не е имало достатъчно доказателства за този „бич срещу нея“.
Смъртта на един „шпионин“
Призната за виновна по всичките осем обвинения срещу нея, Мата Хари е осъдена да бъде екзекутирана чрез разстрел. Опитите за замяна на присъдата със затвор са отхвърлени, както и молбите за помилване към президента. Екзекуцията й е извършена в голяма тайна рано сутринта на 15 октомври 1917 г.
Дори в последните минути на живота си с грация и достойнство тя отказва да бъде вързана и да й бъде сложена превръзка на очите. Сержант-майорът, който ръководи отряда, отбеляза по това време: „За Бога! Тази дама знае как да умре.“
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника