За съжаление на всеки се е случвало да бъде обсебен от нещо, докато не получи отговор. Успокоителното е, че прекаленото мислене или обсебването от неща е изключително често срещано явление при повечето хора.
Не е нужно да имате патология на премисляне, мания или натрапчиви мисли. Това са симптоми, характерни за тревожните разстройства, но също така се появяват често при хора, които не страдат от тревожност.
Обикновено манията се случва с хора, които са склонни да бъдат малко невротични. Невротичен е термин, който основно означава, че чувстваме силна негативна емоция по-често и по-интензивно от другите хора.
Ако сме разтревожени, ядосани или тъжни, например, тези чувства се засилват. Така че, когато има върху какво да се фиксираме, вероятно ще бъдем обсебени от него. Но това не отговаря напълно на въпроса, който си задаваме в тези моменти, а именно: Защо съм такъв?
Всъщност прекаленото мислене е начин за решаване на проблем за някои хора.
Много хора са разтревожени от несигурността, така че ако не сме сигурни относно потенциалния резултат в ежедневния си живот, тогава сме склонни да го преосмисляме като безполезен опит за решаване на проблеми.
С други думи, ако в живота ни се случва несигурна ситуация и не може да направим нищо по въпроса, обмисляме всички възможни резултати, за да се опитаме да се подготвим за най-лошото, дори ако нищо може да се направи и от безпокойството няма полза. Може да изглежда непродуктивно, но за някои от нас обмислянето на нещата може да ги накара да изглеждат по-малко стресиращи.
Ако имаме впечатлението, че обмислянето на нещо задълбочено ще намали стреса, тогава е възможно да гледаме на преосмислянето като на нещо положително.
Разбира се, разглеждането на всеки един детайл може да ни донесе временно облекчение, но както можете да си представите, това може да има обратен ефект, защото може да ни направи още по-притеснени от евентуално лоши резултати. Ако сме склонни да правим това, би било полезно да си зададем един голям въпрос: „Какви доказателства има, че от това ще излезе нещо негативно?“
Обикновено това, което откриваме, когато си зададем тези въпроси, е че отрицателният резултат е малко вероятен. Може да предизвикаме себе си да измислим алтернативна мисъл, която да оспори натрапчивата мисъл, и след това да я използваме като мантра.
Ако, да речем, сме допуснали грешка на работното място, може да помислим какво може да се случи: може да бъдем уволнени, да се забавим с наема, да бъдем изгонени и да останем без дом…
Разбира се, това може да звучи сякаш преувеличаваме, но сблъскването с най-лошия сценарий може да ни помогне да разберем своите чувства относно ситуацията (и да ни подготви наистина за най-лошия сценарий, ако това се случи). Като алтернативна мисъл може да обмислим и най-добрия сценарий, при който шефът разбира грешката ни и ни помага да я преодолеем, вместо да ни уволни.
Тъй като много хора се замислят и обсебват от неща, това не е сигурен знак, че имат тревожност, но ако прекаленото мислене наистина започва да се отразява на живота ни, то имаме физиологични симптоми, които биха затруднили работата ни или отношенията с близките. Тогава може би е време да се обърнем към лекар, който да установи дали не страдаме от тревожно разстройство.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника