Замърсяването на въздуха е по-голям убиец от ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария взети заедно, според скорошен доклад от Индекса за качество на въздуха
Замърсяването с прахови частици има по-опустошително въздействие върху продължителността на живота, отколкото пушенето или дори войната, казват учените. То съкращава живота на милиарди хора, като всеки средностатистически жител на планетата губи 2,2 години от живота си спрямо днешните нива на замърсяване на въздуха. Ако нищо не се промени, това ще доведе до 17 милиарда години живот изгубен по целия свят.
Проблемът се задълбочава от климатичната криза, като високите температури водят до горски пожари, които увеличават замърсяването на въздуха. Това създава опасен цикъл, казват изследователи. Изгарянето на изкопаеми горива – по-специално въглищата – подхранва проблема.
Замърсяването на въздуха е най-голямата външна заплаха за човешкото здраве на планетата
Въпреки че учените казват, че локдаунът покрай пандемията от COVID-19 доказа, че можем да намалим замърсяването и е възможно различно бъдеще, всичко зависи от това дали правителствата ще изберат да предприемат някакви действия.
Във Великобритания се смята, че замърсяването на въздуха е причина за до 36 000 смъртни случая всяка година, а някои проучвания показват, че числата може да бъдат и по-високи.
Вече все по-често се среща затруднено дишане при малки деца, особено през горещите месеци. Топлината прави качеството на въздуха наистина лошо.
Замърсяването на въздуха вероятно е част от проблема с честите астматични пристъпи, поради което трябва да се избягват разходките по оживени улици, главни пътища и в часовете със засилен трафик.
Ако не сме изпитали лично въздействието от мръсния въздух, може да не сме толкова загрижени. За разлика от пластмасовото замърсяване, където изображенията на плаж, покрит с отпадъци, рисуват ярка картина на последствията, ефектите върху нашето дихателно здраве не са толкова визуално ясни. Тъй като е почти невъзможно да видим замърсяването на въздуха, това затруднява осъзнаването на проблема. А това е проблем, който засяга не само големите и пренаселени столици. Нивата на PM2.5 и PM10 са високи и в по-малките градове.
Замърсяването на въздуха ли е единственият проблем?
Не само замърсяването на въздуха застрашава здравето ни, но и множество други въздействия на изменението на климата, които могат да изложат дробовете ни в опасност – много, от които не осъзнаваме.
Тъй като излизаме от ефектите на COVID-19, изменението на климата може да бъде следващата най-голяма заплаха за нашето дихателно здраве.
Има пет основни начина, по които изменението на климата уврежда нашето дихателно здраве:
- По-високите температури могат да повишат нивата на озон, както и честотата и усложненията от респираторните инфекции;
- Горещи вълни: С всяка степен на повишаване на температурата се смята, че рискът от преждевременна смърт при респираторни пациенти е шест пъти по-голям от този на общата популация;
- Количеството прахови частици във въздуха: Повишаването на температурите и нивата на въглероден диоксид увеличават натоварването прахови частици чрез разширяване на зоната, където растенията могат да растат и удължава сезона им за цъфтеж;
- Колко алергични сме към праховите частици: Освен, че увеличават количеството частици във въздуха, бурите могат да причинят разпукване на поленовите зърна, което им позволява да влязат по-дълбоко в белите дробове и да причинят здравословни проблеми;
- Екстремни метеорологични събития: Праховите бури носят прахови частици, вируси и гъбични спори, частиците от горски пожари могат да изминат до 1000 км, а гръмотевичните бури причиняват повишаване на нивата на цветен прашец и водят до епидемии от астма.
Хората с постоянни здравословни състояния, като астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) са най-застрашени.
Проблемите със здравето на дихателните пътища всъщност се влошават от климатичната криза, което поставя уязвимите хора в риск, а по този начин влошава неравенството в нашето общество.
Проблемите, свързани с топлинната вълна, засягат особено възрастните хора, така че възрастовите групи на 65 и повече години, но и бебетата, където белите дробове все още се развиват, могат да бъдат засегнати най-много.
Какво може да се направи, за да се предотврати тази здравна криза?
Вече ножество хора участват в кампании всички да имат чист въздух възможно най-скоро. Целта на тези кампании е избраните длъжностни лица да се справят с проблема със замърсяването на въздуха чрез действия, като например разширяване на Зоната за ултра ниски емисии (ULEZ) в Лондон, ангажимент към насоките на СЗО за чист въздух, като част от Закона за околната среда и намаляване на собствеността на автомобили.
Но главната цел е да се промени това поколение, което расте в момента.
Политиците наистина трябва да дадат приоритет на здравето на дихателните пътища в борбата с изменението на климата
Липсата на действия е проблем по целия свят, не само в Европа. Неотдавнашен анализ на Фонда за чист въздух установи, че 20 % повече глобална помощ отива за проекти за изкопаеми горива, отколкото за справяне със замърсяването на въздуха, което те причиняват.
Справянето с въздействието на климатичната криза върху здравето на дихателните пътища трябва да бъде съвместно усилие между политиците, бизнеса и здравните специалисти.
Политиците наистина трябва да дадат приоритет на здравето на дихателните пътища в борбата с изменението на климата, а компаниите трябва да предприемат значими, измерими и независимо проверени действия. Само тогава можем да насърчим и проследим напредъка към по-зелено, по-здраво общество.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника