Учените подлагат на гладуване различни групи бактерии в продължение на повече от две години и половина, но въпреки че практически нямат храна, повечето групи успяват да оцелеят без никакъв проблем. Изследователите твърдят, че констатациите показват, че някои популации бактерии са способни да издържат дори до 100 000 години.
Не е тайна, че бактериите са трудни за убиване. Отделни бактерии могат да умрат в известна степен, но е изключително трудно да се изкорени цяла група от тях – урок, който хората научиха болезнено с еволюцията на устойчиви на антибиотици бактерии през последните десетилетия. Антибиотичната резистентност вече е станала нещо нормално при редица бактериални инфекции, с които се сблъскваме ежедневно. За да разберат по-добре трайността на бактериите, изследователи от университета в Индиана са измислили експеримент, който да накара убиеца от Saw(Убийствен пъзел) да се гордее.
Те събират около 100 различни популации от бактерии, представляващи 21 различни таксони (съвкупност от организми) и след това ги поставят в „ефективно затворена система“, където няма такъв източник на храна, който би ги поддържал живи за 1000 дни. След това отварят обратно тези мини гробници.
Популациите от бактерии наистина намаляват, особено в началото, но почти всички успяват да преодолеят 1000 дневното гладуване, почти непокътнати. Някои групи дори се стабилизират с течение на времето, като популацията им не се променя много след първите няколкостотин дни. Често гладуващите бактерии забавят биологичните си процеси, което означава, че се нуждаят от по-малко енергия, за да живеят. Някои се превръщат в спори, почти инертна форма на живот, която изисква изключително ниска консумация на енергия за поддържане на живот. Но бактериите също така се превръщат в канибали, хранейки се с другарите си, които не оцеляват при първоначалния глад. Тази купчина некромаса, както учените приеха да я наричат, е може би най-големият фактор за цялостното дълголетие на бактериите.
Докато експериментът продължава само 1000 дни, екипът използва скоростта на намаляване на тези популации през това време, за да прецени колко дълго теоретично биха могли да оцелеят. Така стигат до заключението, че най-издръжливите групи в тяхното изследване биха могли да живеят толкова дълго, колкото най-старите растения и животни, за които е известно, че съществуват ако им се наложи да преживяват в толкова лоши условия – до 100 000 години или повече. Това е подвиг, който е още по-впечатляващ, като се има предвид, че бактериите имат невероятно бърз репродуктивен цикъл. Тази скорост обикновено идва с компромиса за кратък живот.
„Въпреки че бактериите имат способността да се възпроизвеждат във времеви интервали от минути до часове, ние прогнозираме, че популациите могат да продължат стотици до хиляди години“, пишат авторите в своето проучване.
Вече има реални доказателства за това дълголетие. Някои учени твърдят, че са открили и възродили непокътнати бактерии в изолирани среди като кристализирани солни находища или вечна замръзналост. Потвърдената възраст на тези древни бактерии варира от 120 000 години до над 200 милиона години. Миналата година японски учени заявиха, че са възкресили 100-милионни бактерии от дълбоко заровени проби от утайки от морското дъно (важно предупреждение за всички тези открития е възможността от замърсяване).
„По-големият въпрос за това как бактериите преживяват дълги периоди на ограничаване на енергията е от значение за разбирането на хроничните инфекции при хора и други гостоприемници и е свързан с това как някои патогени понасят лекарства като антибиотици“.
Изследователите казват, че техните открития биха могли да помогнат за бъдещи изследвания за това как тези древни бактерии излизат от хибернация и как бактериите като цяло могат да оцелеят в най-суровите места по света. И това може да се окаже полезно за спиране на относително малкото групи бактерии, които разболяват хората.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника