Според водещи здравни експерти стресът по същество се определя като нормална реакция, която тялото има при настъпване на промени, което води до физически, емоционални и интелектуални реакции. Макар да е вярно, че стресът е универсален, всеки, който е преживял пристъп на силен или преобладаващ стрес, ще ви каже, че се е чувствал по всякакъв друг начин, но не и нормално .
Има причина стресът да е толкова силен. В края на краищата, нашето „чувство за стрес“ се е развило в продължение на стотици години като механизъм за оцеляване. Днес обаче реакциите на стрес при повечето хора се случват, когато не е заложено нещо, наподобяващо оцеляването, а именно крайни срокове в работа, чакане на дълги опашки в магазина или лоша интернет връзка. И все пак сърцето ни бие ускорено, потим се, дишането ни се ускорява и мускулите се напрягат.
Стресът причинява опустошение както на ума, така и на тялото ни. Ако се опитаме да си спомним последния път, когато сме се чувствали особено тревожни или стресирани, вероятно подробностите за този ден ще са ни доста размити. Когато сме стресирани, умът ни е хипер-фокусиран върху всичко, което ни притеснява. Следователно има по-малко нервна сила, която може да се използва за други важни задачи като формиране на памет или критично мислене. Мозъкът пренасочва ресурсите си в режим на оцеляване, а не в режим на памет. За щастие изследвания ни показват, че има нещо, което може да направим, за да смекчим ефектите на стреса върху мозъка си.
Надбягайте стресиращите мисли
Тичането е обичано от някои и мразено от доста повече хора, но нищо не успокоява стресирания ум така, както качественото тичане. Активното бягане смекчава негативния ефект от хроничния стрес върху хипокампуса, който е частта от мозъка, отговаряща както за ученето, така и за паметта. Упражненията са лесен и рентабилен начин за премахване на отрицателните въздействия от хроничния стрес върху паметта.
Какво се случва с мозъка ви
Важно е да разберем как функционира хипокампусът – невронните синапси на мозъка непрекъснато работят за укрепване и подсилване както на формирането на паметта, така и на спомените. Този продължаващ процес на укрепване на синапсите се нарича дългосрочно потенциране. Епизодите на хроничен или продължителен стрес забавят този процес чрез отслабване на синапсите. Но около 20 минути бягане, което е приблизително същото време като един стресов епизод, може да попречи това да се случва.
Бягането също помага за ученето и паметта
Тичането е легитимен начин за запазване на функцията на паметта и способността за учене в разгара на хроничен стрес. Идеалната ситуация за подобряване на ученето и паметта би била да не изпитваме стрес и да спортуваме. Разбира се, не винаги можем да контролираме стреса в живота си, но можем да контролираме колко тренираме. Това дава възможност да знаем, че можем да се борим с негативните последици от стреса върху мозъка си, само като излезем и тичаме.
Въпреки че никога няма да можем напълно да премахнем стреса от живота си, хубаво е да знаем, че може просто да излезем навън и да правим кардио упражнения само за 20 минути на ден, за да предпазим претоварването на мозъка си от стреса.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника