Всеки от вас има или е имал поне една крушка с нажежаема жичка в домът си. И сте я сменяли вероятно десетки пъти през годините. Но знаете ли, че всъщност преди повече от 100 години крушките с нажежяема жичка са имали много по-дългъг живот. Хиляди часове по-дълъг живот!
В Калифорния и днес може да откриете крушка, която не е изгасвала вече 120 години!
И тук идва големият въпрос – как издържа толкова дълго тази крушка? Краткият отговор е, че е ръчно произведена, съвсем скоро след като започва комерсиалното производство на крушки. И все пак, тя работи над милион часа, много по-дълго от живота на всяка днешната крушка.
Вие бихте ли си купили крушка с вечен живот? Със сигурност отговорът на този въпрос е елементарен за вас, но не и толкова елементарен за всеки един производител на крушки по света. Това би бил най-лошият бизнес модел за всяка една компания.
Първоначално, измислянето на крушка с дълъг живот е била предизвикателство, защото дизайна на крушките с нажежаема жичка представлява просто преминаване на ток през материала на жичката, който се нагрява до такава степен, че започва да свети. Реално, 5% от крайният продукт е светлина, а 95% топлина. Температурата на нишката може да достигне невероятните 2800 Келвина, което е на половина температурата на повърхността на Слънцето!
При подобни температури, металите се топят, а това не е добре за животът им. Затова, през 1840-та, Уорън Де ла Рю предлага идеята за поставяне на жичката във вакуумна среда, за да се ограничи кислорода, с който да реагира.
През 1879-та, Томас Едисън изобретява крушка с памучна нишка, която издържа цели 14 часа.
Изобретения, измислени с различна от първоначалната си цел
В последствие се създават и други крушки с платинени нишки и карбонизирани материали, които постепенно увеличават живота на осветителните тела. Нишките се променят от въглерод, до волфрам, който има много по-висока точка на топене.
И така, в началото на 1920-та, средният живот на крушката е между 2000 и 2500 часа. В този момент обаче, вместо животът на крушките да става все по-голям и по-голям, изведнъж той започва необяснимо да намалява.
В Женева, Швейцария, малко преди коледата на 1924-та година се провежда тайна среща на висшите ръководители на водещите компании за електрически крушки – Phillips, International General Electric, Tokyo Electric, OSRAM, Великобританската асоцияция и много други.
Те сформират това, което в последствие става известно като Картелът на Феб, кръстен на Феб, богът на светлината.
Там, всичките тези компании се съгласяват да работят заедно и да си помагат чрез контролиране на индустрията за производство на електрически крушки. Тези големи корпорации, доминиращи в различни части на света са изправени пред най-голямата си заплаха – по-дълготрайните крушки. OSRAM например, през 1923г. продава 63 млн. крушки, а година по-късно едва 28млн. Крушките са твърде издръжливи и изяждат продажбите.
Затова всички компании в картела се съгласяват да намалят живота на крушките до 1000 часа, съкращавайки го на половина. За да осигури спазване на тези правила, всяка компания трябва регулярно да изпраща на останалите тестови крушки от заводите си, които при несъответствие и по-дългъ живот от договореният се глобяват взаимно с големи суми.
Същите тези инженери, които до сега са имали за задача да повишат живота на крушките, сега е трябвало да намерят начин да го съкратят, опитвайки различни по материали и тънкост нишки и ако съдим по данните – те са успяли да го направят. От създаването на картела, продължителността на живота на крушките постепенно започва да намалява.
До 1934г. средната продължителност на живота на една крушка става само 1205 часа. И точно както планират, членовете на картела 4г. по-късно вече имат над 25% увеличение на продажбите. И въпреки, че реално производствените материали вече струват все по-малко, цените на крайните продукти остават непроменени, което увеличава още повече маржовите им печалби.
Разбира се, за широката публика и крайният потребител картелът няма за цел да влоши продуктите си, за да има максимална изгода от тях, а неговата работа е да наложи стандартизация и ефективност на електрическите крушки. Все пак те са установили стандартната резба на крушките, която използваме и днес. Разбира се обаче, всички доказателства сочат, че картелите са мотивирани чрез печалби и увеличени продажби, а не от това, което е най-добро за потребителите.
Първоначално е планирано картелът да работи заедно до 1955г., но се разпада още през 30-те години. Борбата с външната конкуренция и неспазване на правилата от някои от участниците му, съчетани с избухването на Втората световна война слага краят му.
Въпреки смъртта на картела, неговите методи са оцелели и до днес и се използват с пълна сила в редица индустрии. Много компании умишлено съкращават живота на продуктите си чрез тактика известна като планирано остаряване.
Една от най-големите и известни компании днес, които използват тези похвати още от самото си зараждане е Apple, които ограничават изкуствено живота на батериите си в комбинация с това, че ги правят невъзможни за замяна, за което през годините на компанията се наложи да плати стотици милиони в поредица от съдебни дела, но както може би вече се досещате – сумите от тези глоби бледнеят пред приходите причинени от намаляване на живота на батериите и компанията и днес продължава да използва тези похвати в бизнес плана си за развитие. Всъщност това е само малка част от триковете, които компаниите използват, за да продават по-лесно продуктите си, но това ще разгледаме съвсем скоро в отделна статия.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника