Въпреки че е широко известно, че редовните физически упражнения намаляват риска от почти всички хронични заболявания, действащите механизми за това не са напълно известни. Скоро обаче учени от университета в Копенхаген са открили, че благоприятните ефекти от физическите упражнения могат отчасти да са резултат от промени в структурата на нашата ДНК. Тези промени се наричат „епигенетични“ .
ДНК носи молекулярните инструкции, намиращи се във всичките ни клетки. Някои участъци от нашата ДНК са гени, които са инструкции за изграждане на протеини – градивните елементи на тялото – докато други се наричат подобрители, които регулират кои гени се включват или изключват, кога и в коя тъкан. Учените откриват за първи път, че упражненията пренасочват подобрителите в региони на нашата ДНК, за които е известно, че са свързани с риска от развитие на заболяване.
„Нашите открития показват механизма на известните благоприятни ефекти от упражненията. Свързвайки всеки подобрител с ген, ние допълнително предоставяме списък с директни цели, които биха могли да медиират този ефект“, казва професор Ромен Барес от Центъра за основни метаболитни процеси на Novo Nordisk Foundation Research, старши автор на изследването, публикувано в „ Молекулярен метаболизъм“ .
Упражненията подобряват здравето на органите, включително мозъка
Екипът от учени предполага, че тренировките за издръжливост прекрояват активността на генните подобрители в скелетните мускули. Те избират здрави млади мъже и ги включват в шестседмична програма за упражнения за издръжливост. Учените събират биопсия на бедрения мускул преди и след интервенцията на упражнениета и са изследвали дали след тренировка са настъпили промени в епигенетичния подпис на тяхната ДНК.
Учените откриват, че след завършване на тренировъчната програма за издръжливост, структурата на много подобрители в скелетната мускулатура на младите мъже е променена. Свързвайки подобрителите с генетични бази данни, те откриват, че много от регулираните подобрители вече са идентифицирани като горещи точки на генетични вариации между индивидите – горещи точки, които са свързани с човешки заболявания.
Учените предполагат, че благоприятните ефекти от упражненията върху органи, отдалечени от мускулите, като мозъка, могат до голяма степен да бъдат медиирани чрез регулиране на секрецията в мускулните влакна. По-специално, те откриват, че упражненията ремоделират подобрителната активност в скелетните мускули, която е свързана с когнитивните способности насочени към мозъка.
„Нашите данни предоставят доказателства за функционална връзка между епигенетично пренастройване на подобрителите за контрол на тяхната активност след тренировка и модулиране на риска от заболяване при хората“, казва доцентът Кристин Уилямс, водещият автор на това изследване.
Ако тази статия ви се е сторила твърде научно написана, ще ви припомним скорошно изказване на извънземната ни шампионката ни Ивет Лалова, която на въпроса как успява да поддържа винаги толкова добра форма отговори, че когато човек спре да спортува става отново „обикновен човек“.
Ако искате и вие да бъдете поне малко извънземни или просто с подобрена ДНК – спортувайте редовно. Движението е двигател на доброто здраве!
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника