Унищожителността на оръжията нараства паралелно със съвременните технологии. Никой от нас не е наясно със смъртоносните ядрени оръжия и техните далечни смъртоносни последици. Светът стана свидетел на някои от тези опустошителни резултати по време на скандалната атака в Хирошима и аварията в Чернобил. Ядрените бомби, тестове, експлозии и аварии сега са неизбежна част от нашата реалност.
Цар бомба
Това е най-мощната ядрена бомба, използвана някога от човечеството. По време на експлозията тя създава гъбен облак с размери над седем пъти височината на връх Еверест, а ударната вълна обикаля Земята три пъти. Нещо повече, бомбата напуква стъклата на сгради на разстояние 900 километра.
Съветският съюз хвърля бомбата през октомври 1961 г. на отдалечен остров, разположен на север от Северния полярен кръг. Тежащата 27 тона Цар бомба е спусната чрез парашут на остров Нова Земля.
Съветският лидер Никита Хрушчов, който поръчва бомбата, първо иска 100-мегатонно оръжие.
Въпреки, че инженерите отхвърлят тази идея поради редица съображения и намаляват на половина мощността, все пак те успяват да създадат бомба, която е хиляди пъти по-разрушителня от тази, взривена от САЩ в Хирошима и Нагасаки.
Бомбата се взривява почти четири километра, преди да докосне земята на острова, в резултат на което повърхността на острова е напълно заличена.
Хората са можели да видят светлината от бомбата на 965 километра от взрива и да усетят огромната топлина на разстояние до 250 километра.
Няма жертви от експлозията, но след като стават свидетели на опустошителния потенциал, три държави подписват договор през 1963 г. Договорът забранява изпитанията на ядрено оръжие във въздуха. САЩ, Великобритания и СССР са участници в договора.
Кищимска авария
Аварията е ядрена експлозия, станала през 1957 г. в завод за плутоний в СССР. Бедствието замърсява 23 000 квадратни километра земя и води до евакуация на 10 000 души. Това е третият по големина ядрен инцидент в историята, който правителството пази в тайна в продължение на 19 години.
Катастрофата е станала на 29 септември 1957 г. в завода за преработка на плутоний в Челябинска област, близо до Киштим.
Причината за инцидента е неспособността да се поправи неправилно работеща охладителна система в заровен резервоар. Резервоарът съдържа течните отпадъци от реактора и той избухва.
След разкриването на инцидента, Международната скала за ядрени и радиологични събития класира аварията на ниво 6. Други бедствия като Чернобил са с най-висока степен на тежест и са на ниво 7.
Западната преса съобщава за инцидента година по-късно, но историите не грабват вниманието на обществеността. Жорес Медведев, съветски биолог в изгнание, съобщава подробностите в британското списание New Scientist през 1976 г.
Тогава бедствието става широко известно, но Съветският съюз признава грешката едва през 1989 г.
Местните, които живеят там, страдат от увеличени случаи на рак, деформации и други сериозни здравословни проблеми.
Ядрена бомба на Луната
Когато Студената война е в разцвета си, ВВС на САЩ разработват строго секретен план за ядрена експлозия. Те искат да взривят ядрена бомба на Луната, за да покажат военната си мощ. Очакванията са били, че експлозията ще създаде гъбен облак, толкова голям, че да се вижда от Земята.
Планът предполага детонацията да се случи от тъмната страна на Луната, за да може Слънцето да озари облака.
Д-р Райфел, ръководител на проекта казва, че експлозията би повлияла сериозно на повърхността на Луната, но това не е притеснение за властите. Всички твърдят, че експлозията ще има незначително въздействие върху Земята.
Името на свръхсекретния проект е A119 и е част от „Проучване на лунните изследователски полети“.
Проекта е разсекретен едва през 2000 г., но пълният му характер е неизвестен и до днес.
Произведения на изкуството и виното
Преди да избухне първата ядрена бомба през юли 1945 г., изотопи като стронций-90 и цезий-137 просто не съществуват в природата, но какво означава това всъщност за изкуството?
От години изследователите изследват картините, древни артефакти и произведенията на изкуството, използвайки радиовъглеродни техники, които включват изучаване на въглеродните изотопи открити в тях.
Радиоактивността е навсякъде по Земята – в храната, дрехите, клетките на тялото ни. Намира се в атмосферата и след това с дъжда тази радиоактивност пада върху земята и всичко, което се намира по нея.
Изотопите навлизат в почвата и растенията на Земята. По-късно чрез естествените масла, които действат като свързващи агенти в растенията те се появяват в множество картини.
Това позволява на изследователите да правят разлика между картините, направени преди и след тази дата и лесно да откриват фалшификати.
По същият начин са разкрити множество фалшификати на вино, което е продавано за стотици хиляди долари на колекционери.
Атомното езеро Чаган
През 1965 г. Съветският съюз взривява ядрено устройство близо до река Чаган, за да направи изкуствено езеро. Взривът изкопава 10 милиона кубически метра земя, а на мястото има поставена табела – „Ядрени експлозии за националната икономика.“ Псевдонимът на езерото е „атомно езеро“ и все още е леко радиоактивен.
Езерото Чаган е първото изпитание, но не и последното от този вид. Програмата е предназначен да тества пригодността на ядрените експлозии за създаване на водни резервоари и съветският съюз продължава тази политика до 1989 г., като са проведени най-малко 156 ядрени изпитания.
Съветите се гордеят с езерото Чаган по време на създаването му, а министърът на Министерството на средното машиностроене на СССР(сега Росатом) дори е плувал в езерото при представянето му. Водата се използва в последствие и за напояване на добитъка в района.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника