Защо повечето хора не оценяват науката? Лично ние вярваме, че има нещо общо с научната комуникация и начина, по който преподаваме наука в нашите училища.
Имайки това предвид, ето няколко невероятни научни факта, които се надяваме да ви вдъхновят да научавате нещо ново всеки ден.
Неутрино
Неутриното е елементарна частица, която няма електрически заряд, няма почти никаква маса, пътува почти със скоростта на светлината и преминава през обикновена материя без почти никакво взаимодействие.
Всъщност, всяка секунда, около 100 милиарда слънчеви неутрино преминават през всеки квадратен сантиметър от тялото ви, като по същество изобщо не взаимодействат с вас. Те преминават през материята, сякаш тя не съществува.
За частиците неутрино, произведени от слънцето, ще е необходима стена, дебела около една светлинна година (~1016 м) и направена от олово, за да задържи половината от тях. Ето защо засичането на неутрино е предизвикателство, изискващо огромни по обем детектори или силно концентрирани лъчи от неутрино частици. Най-големите детектори за неутрино се намират на километри под земната повърхност, където хиляди тоново свръх чиста вода и десетки хиляди фотоумножители се опитват да уловят тази призрачна частица.
Хориоактис
Това е род гъба, която се намира само на две места в света – в североизточен Тексас и префектура Нара в Япония. Въпреки, че гъбата е открита преди повече от 100 години, днес учените все още не знаят защо гъбата мистериозно живее само в Тексас и Япония, места на приблизително същата географска ширина, но разделени от 11 000 километра.
През 2004 г. изследователско проучване сравнява ДНК последователностите на двете популации и използва комбинация от молекулярна филогенетика и изчисления с молекулен часовник за оценка на степента на генетична дивергенция. Заключението е, че двете популации са били разделени в продължение на най-малко 19 милиона години, изключвайки възможността за човешко въвеждане на вида от едно място на друго. Въпреки че не се наблюдават последователни разлики в морфологията между двете популации, съществуват няколко разлики в тяхната жизнена история. Предпочитаният домакин на тексаските популации обикновено са корените и пъновете на Ulmus crassifolia, докато японските популации са склонни да растат върху падналите стволове на Symplocos myrtacea и Quercus gilva. Тексаските видове растат в райони, подложени на периодични наводнения, за разлика от японските си събратя. И накрая, само японски екземпляри могат да се отглеждат в култура – спорите на тексаския материал не могат да покълнат успешно върху изкуствена среда.
Гренландска акула
Това може би е най-дълго живеещото гръбначно животно, което достига до 8м. дължина, 1.5т. тегло и живее средно около 200г, като се предполага, че най-старите живи акули са на 500 и повече години.
Но освен с възрастта си, гренландската акула е известна и с това, че е един от най-големите хищници. Тя се храни с тюлени, полярни мечки и дори елени. Въпреки, че са месоядни, те не са опасни за хората, защото живеят в изключително студени води, където обикновено няма хора, които биха плували в тях.
Херпес
Сигурно си мислите – да, случвало ми се е, отвратително е! Но знаете ли, че всъщност херпесите са нещо хубаво, което може да ви се случи.
Херпесът е вирусно заболяване, причинено от група вируси наречена херпесвируси. Девет типа заразяват хората с херпес, генитален херпес, варицела и още няколко вида познати заболявания, с които вероятно сте се сблъсквали поне веднъж в живота си. Но това не са вируси, които просто минават и заминават през нас. След като тялото ви се пребори с първоначалната инфекция, вирусът се оттегля в латентна фаза, известна като „латентност“. Той остава скрит и не причинява симптоми, но има потенциал да се активира отново на по-късен етап. По този начин херпесвирусите могат да изглеждат като паразити през целия живот, осигурявайки собственото си оцеляване с цената на бъдещото здраве на своя гостоприемник. В екстремни случаи латентните вируси могат да доведат до хронично възпаление, което от своя страна може да причини автоимунни заболявания или някои видове рак.
Но всичко това има и светла страна – херпесвирусите може да ви предпазят от бубонна чума и множество други бактериални инфекции, хранителни отравяния и дори някои алергии.
Херпесните вируси стимулират имунната система да повиши нивата на протеинов хормон, наречен интерферон гама, който на практика поставя някои войници на имунната система в жълта тревога, карайки ги да патрулират за нашественици с широко отворени очи и готови защитни оръжия.
Гигантската копринена буба
Всъщност тези гъсеници са дълги около 4,5 до 5,5 сантиметра, но да, в сравнение с малките си побратими са гигантски.
Всички знаят, че малките косъмчета на гъсениците могат да предзвикат дразнене върху кожата ни, но при тази гъсеница нещата стоят по малко по-различен начин. До преди да бъде открита никой не е предполагал, че гъсениците могат да произвеждат токсини, които още повече да бъдат толкова силни, че да убият човек.
Открито е, че токсинът в кожата на гъсеницата съдържа мощни агенти против съсирването на квърта. Това средство против съсирване се прикрепя към друг протеин на клетките на тялото и води до изтичането им, тъй като кръвта не може да се съсирва. Това вътрешно кървене пълни околните тъкани с „насинена кръв“, а вътрешно кървене се разпространява през вътрешните органи и в крайна сметка води до компресия и мозъчна смърт. Известни са над 500 смъртни случая причинени от Lonomia obliqua.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника
