Дълбоко във вътрешността на Шри Ланка, масивна скална колона се издига от зелената тропическа гора. Достигаща 200 метра височина, изпъстрена със стенописи и графити и заобиколена от озеленени градини, скалата е известна като Сигирия ( se-gee-REE-yah ) и заема специално място в културната история на острова.
Създадена като крепост на крал измамник преди повече от 1500 години, днес комплексът Сигирия е един от най-ранно запазените примери за древно градско планиране. В крайна сметка скалата не успява да спаси своя крал, но успява да запази древната сингалска култура.
Коулун – най-населеният град-грепост на планетата
Шри Ланка се намира точно до югоизточния бряг на Индия, малък остров с размери по-малки от Австрия или Шотландия.
Известен е като „Перлата на Индийския океан “ не само в знак на почит към природната красота на острова и хората, а и дори само заради своята форма.
Разположена в окръг Матале на централната провинция, скалната колона е донякъде централна и за страната. Историците смятат, че регионът е обитаван от 3-ти век пр.н.е., което прави мястото с историческо и археологическо значение за Шри Ланка.
Скалата е известна като Sīhāgiri , което означава „Лъвска скала“, поклон към гигантското животно, издълбано от камък, което приветства посетителите на входа.
Неверятни места на ръба на скали
Обектът е бил временна столица от 477-495 г. н.е., когато Шри Ланка е била под управлението на крал Кашяпа.
Царуването на Кашяпа
През 476 г. цар Дхатусена управлява Шри Ланка. Един от незаконните му синове, Кашяпа, пожелава трона, но знае, че неговият брат Могалана е законният наследник. Решен да заложи претенцията си, Кашяпа планира с командира на армията да свали Дхатусена.
Кашяпа не е проявил милост към баща си, зазиждайки го, докато е още жив. Но съобщението е ясно и кара Могалана трябва да избяга в Южна Индия, за да се спаси от подобна съдба. След като баща му и брат му са извън картината, Кашяпа се коронясва за крал през 477 г.
Едно от първите му действия е да премести кралското седалище в Сигирия от традиционната столица Анурадхапура. Това е амбициозно начинание и вероятно донякъде се корени в страхът – Крал Кашяпа е убил краля и е прогонил законния наследник на трона.
В интерес на своето самосъхранение крал Кашяпа веднага започва работа по каменната си крепост.
Крал Кашяпа избира Сигирия, защото вярвал, че това ще даде на силите му стратегическо предимство, ако бъдат атакувани.
Издигнатата му позиция е предимство на отбранителната крепост, предлагайки фантастични 360-градусови гледки. Плановете за изграждане на град бързо се развиват и след няколко години комплексът Сигирия се превръща в оживен център за новия крал.
Магмената скала е получила името си от огромния лъв, който приветства посетителите по средата на скалата на малко плато. Вратата към Сигирия, лъв, изсечен от скала, служи както за посрещане на посетители, така и за предупреждение на врагове.
Сигирия е едновременно дворец и крепост. Цялостният комплекс включвал пет порти и е с широчина около 3 км и 1 км дължина.
Планът на обекта се състоял от цитадела, горен дворец на върха на скалата и долни дворци на нивото на земята.
Кралят също така построил пищни градини навсякъде, а за защита комплексът бил заобиколен от ров с крепостни стени.
Върхът на скалата бил домът на красиви озеленени градини и горния дворец, днес най-старият оцелял дворец в Шри Ланка. В горните градини се използва усъвършенствана поливна система, която използва повърхностни и подземни хидравлични системи.
Резервоарите, изсечени в скалата, функционират и днес.
Културата на Сигирия
Стенописи украсяват западната страна на скалата, заедно с огледалната стена, тухлена лицева част, покрита със силно полирана бяла мазилка. Когато била нова, се казва, че стената можела да отразява като огледало.
С течение на времето Огледалната стена се превръща в дъска за графити, покрита със стихове, надраскани от посетителите. Известни като „Сигири графити “, някои от съобщенията датират от 8-ми век от общата ера. Един надпис, за който се смята, че е на повече от 500 години, гласи: „ Аз съм Будал. Дойдох сам да видя Сигирия. Тъй като всички останали пишеха стихове, а аз не! ”
Традицията на писанията от посетители принуждава служителите да „затворят“ стената за нови надписи. За да се запазят съществуващите древни графити, стената се третира с текуща защитна реставрация.
Една ниша в пещерата Cobra Hood е дом на красиви картини на сингалски девойки, изпълняващи различни задачи. Рисунките са се спасили от излагането на природните стихии за повече от хилядолетие в естествената кухина на скалата.
Мистериозната подземна пещера от милиони черупки
Смята се, че картините са на повече от 1500 години и макар истинското им значение да не е известно, има множество теории. Някои вярват, че девойките показват религиозни ритуали, докато други вярват, че изображенията увековечават многото съпруги на краля.
Градините
Една от най-спиращите дъха характеристики на Сигирия са градините, които се състоят от три отделни компонента: водните градини, градините на пещерите и каменните и терасираните градини.
Водните градини заемат западната част на комплекса Сигирия и са разделени допълнително на три подсекции. Първият е голям парцел, заобиколен от вода, свързан с главния комплекс чрез четири канала.
Бутилираната вода е 3500 пъти по-вредна за околната среда
Вторият се състои от пътека, оградена от два дълги и тесни басейна, захранвани с вода от близките потоци. Кръглите варовикови фонтани се захранват от подземна акведуктна система. Построени да издържат вечно, сингалските фонтани все още произвеждат страхотни гледки и днес – особено през дъждовния сезон.
Втората градина включва и малки езерца с четири изкуствени острова от двете страни на тесните басейни. Две от островчетата имат богато украсени дворци, които са служели като квартири за гостуващи личности.
Точно на изток от втория се намира третата водна градина, лесно разпознаваема от осмоъгълния басейн с цитадела в североизточния ъгъл.
Посетителите на Сигирия минават през криволичещите пътеки на градините с камъни по пътя към двореца на скалния връх. Разположени на запад от Сигирия и географски разделящи скалата от западните водни градини, градините с камъни имат декоративни павилиони, изградени върху всяка скала.
Колкото и впечатляващи да са били градините с вода и камъни, терасираните градини са може би най-впечатляващите. В основата на Сигирия нежният естествен наклон е терасиран и засаден.
Варовиково стълбище разделя терасираните градини и насочва посетителите към покрита пътека, която в крайна сметка води до главната лъвска порта.
Симетричният дизайн е основна част от градините, които са свързани с външните ровове на запад и изкуственото езеро („Танк Сигирия “) на югоизток. Освен това, сложна подземна тръбна мрежа свързва различните басейни и ги свързва с езерото.
Днес озеленените градини на Сигирия са най-старите оцелели в Азия и сред най-старите в света.
Скалния дворец
Бижуто в короната на Сигирия днес е комплексът на царския дворец на върха на скалата.
Почти миниатюрен град сам по себе си, той се състои от дворец, укрепена скална крепост, организирана система от цистерни и различни скални резби и скулптури.
Масивна скална стена защитава Сигирия от изток, въпреки че предстоят подробности, тъй като допълнителните разкопки на източния квартал продължават и все още не са завършени.
Падането на краля
Могалана, законният наследник на трона на крал Датусена, по-късно побеждава Кашяпа през 495 г. Легендата разказва за битката, в която Могалана се завръща в Шри Ланка със сили, за да свали Кашяпа.
По време на битката слонът на Кашяпа се спъва и се обръща настрани. Войските на царя приемат движението като отстъпление, разпръскват се и настъпва хаос.
Една от версиите за смъртта на Кашяпа е толкова ярка като самия крал: без останали войски за подкрепа и неизбежна смърт, Кашяпа вади камата си, преряза собственото си гърло и прибира острието, преди да рухне мъртъв.
След битката крал Могалана премества столицата обратно в историческото й седалище в Анурадхапура.
След Кашяпа
Градините и дворецът в Сигирия са изоставени, но по-късно са поети от будистки манастир, който заема земята до 14-ти век.
Няма данни за дейността в Сигирия между 14-ти и 16-ти век, но през 17-ти век той е бил използван като аванпост за независима монархия на Кралство Канди .
Западната цивилизация преоткрива Сигирия през 1831 г., когато майорът от британската армия Джонатан Форбс открива покрития с храсти връх Сигирия по време на пътуване с кон през острова.
През 1890-те години археологът Бел прекарва известно време в Сигирия, наблюдавайки малки разкопки и изследователска операция.
Ще минат още двайсет години, докато естествената скална формация се върне в очите на обществеността. Посещението на британския изследовател Джон Стил в Сигирия през 1907 г. предизвиква международна дискусия и подновява интереса към съкровището на Шри Ланка.
Пълномащабната археологическа работа започва едва през 1982 г., когато финансираният от правителството проект „Културен триъгълник“ фокусира вниманието си върху древния град. По времето, когато историците научават за присъствието на лъва пред портата на Сигирия, главата му отдавна е рухнала.
Наследство
Краткият период като седалище на властта и отдалеченото му местоположение са предпоставка Сигирия да бъде изтласкана в периферията на историята, но приносът на древната сингалска култура я прави не по-малко значима.
Днес комплексът е един от най-добре запазените образци на древно градоустройство. Градините са най-старите оцелели в Азия. Сигирия е най-посещаваният исторически обект в Шри Ланка и е един от 7-те обекта на световното наследство на ЮНЕСКО в страната.
Шри Ланка гордо обявява древния град като „Осмото чудо на света “, като се има предвид, че модерните напоителни системи все още доставят вода в озеленените градини повече от 1500 години по-късно.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника