Почти всички по света обичат зрелището на Олимпийските игри, с неговите невероятно талантливи спортисти, показващи своето майсторство в блестящ спектакъл – но Олимпийските игри от 1904 г. не бяха блестящ момент в световния спорт и наистина изглеждаха като едно от най-лошите фиаскота в историята на олимпийските игри.
История, която ще прочетете не е често свързвана в историческите кадри от минали игри, които гледаме на всеки четири години и честно казано, много от Олимпиадата в Сейнт Луис от 1904 г. е директно запратена към кошчето на историята.
От безумните човешки експерименти, които стават част от Маратона – в опит да се определят точните ефекти от екстремната дехидратация – до явният победител, който е дисквалифициран, защото се вози с кола през по-голямата част от състезанието, игрите имат едни от най-ниските резултати постигани на олимпиади.
Тези, първи игри, провеждани някога в Америка, са засенчени от самото начало, тъй като напрежението, водещо до Руско-японската война, спира много спортисти да пътуват до Щатите.
В крайна сметка има само 62 спортисти от само дванадесет други нации по света, които в крайна сметка се състезават срещу 589 американски и канадски спортисти в първите игри, проведени извън Европа.
Знаковото събитие на Олимпийските игри от 1904 г., маратонът, е възроден след първата модерна олимпиада през 1894 г. като начин да се почете класическото наследство на Гърция и да се затвърди връзката между древния и съвременния свят.
Но маратонът през тази година, за съжаление, прилича повече на панаира, който се провежда в Сейнт Луис, а не на възвишените идеали на барон дьо Кубертен, създателя на съвременните игри, които почти доведоха събитието да бъде забранено завинаги.
Въпреки че някои от бегачите са завършени маратонци, повечето от участниците са бегачи на средни разстояния – и други различни герои, които се занимават със спорт, между другото, в свободното си време.
Докато уважавани американски маратонци като Сам Мелър, А. Л. Нютън, Джон Лордън, Майкъл Спринг и Томас Хикс са сред фаворитите, хора като зидаря Фред Лорц от Бруклин са привлечени, след като просто завършват състезание на пет мили, за да придадат малко цвят на прехваленото състезание.
Десет гръцки мъже също са добавени към списъка на маратона на Олимпийските игри през 1904 г. – очевидно в знак на поклон към древните корени на състезанието – въпреки че те признават, че също никога не са бягали маратон.
Двама мъже от племето цуана в Южна Африка, които пътуват до Сейнт Луис, за да участват в изложбата на Световното изложение на Южна Африка, също се съгласяват да вземат участие, но пристигат на стартовата линия боси.
Кубинец, чиято работа отчасти се състои в градски обиколки като пощальон, на име Феликс „Андарин“ Карбахал, също участва в маратона. Той събира пари, за да дойде в Щатите, като демонстрира атлетизма си – веднъж дори прекосява дължината на острова.
Но неговото олимпийско приключение почти приключва малко след пристигането му в Ню Орлиънс, където той веднага губи всичките си дарени средства в игра на зарове. След това Карвахал трябва да ходи пеша и на стоп, само за да стигне до Сейнт Луис.
Висок само 1.5м., той все пак представя изящната си фигура на стартовата линия, облечен в бяла блуза с дълги ръкави, дълги тъмни панталони, здрава барета и чифт здрави кожени ботуши. Друг олимпиец за щастие се смилява над него, намира ножица и отряза панталоните на Карбахал до коляното за по-голяма мобилност — и малко отдих от парещата жега и влажност.
Защо маратонът от 1904 г. е най-лошото фиаско на Олимпийските игри
Маратонът вече е в разгара си, Карвахал е напред в състезанието, когато спира за да разговаря любезно със зрителите – и дори грабва няколко праскови от колата на зрител.
По-късно в изтощителното събитие, Карвахал забеляза ябълково дърво и спира да хапне малко плод – който за съжаление се оказва гнил, разстройвайки стомаха му. Удивително, той си взема малко почивка по време на състезанието, за да подремне след стомашно разстройство и дори тогава успя да завърши четвърти.
Но дори този герой и неговите подвизи не са най-странните неща за Олимпийските игри през 1904 г.
За съжаление, най-странният аспект на Игрите в Сейнт Луис е фактът, че мъжете, участващи в маратона стават неволни субекти в експеримент върху ефектите от дехидратацията – и обстоятелствата на състезанието са избрани, за да изострят страданията им.
Състезанието е насрочено да започне в най-горещата част на следобеда, като са предвидени само два пункта за вода, но организатора в крайна сметка решава, че ще има само един, по средата на трасето.
Не само това, но бегачите са натоварени да преминат седем хълма с около 100тина метра положителна денивелация всеки, над пътища, които на места са покрити с напукан камък или няколко сантиметра прах – маршрут, който един официален представител нарича „най-трудният, който човек някога е трябвало да премине.“
Правейки трудността на маратона почти комична, атлетите също са принудени постоянно да избягват трафика през града в Сейнт Луис, включително вагони за доставка, железопътни влакове, тролейбуси и дори хора, които разхождат кучетата си.
Експериментът на Съливан призова за минимизиране на приема на течности, за да се тества границите и ефектите от дехидратацията – което действително е процъфтяваща област на изследвания по това време. Имаше коли, превозващи треньори и дори лекари, които се движеха успоредно с бегачите, като привидно добавяха атмосфера на безопасност и надзор към състезанието – но не им беше позволено да освежават бегачите с водата, от която толкова отчаяно се нуждаеха.
Прахът по пътищата усложнява жаждата, водейки до вътрешно кървене
Не само това, но превозните средства издигат във въздуха всичкият прах, който покрива пътищата, изпращайки го директно в белите дробове на бегачите, дори карайки човек да получи вътрешно кървене от последиците от него.
Уилям Гарсия от Калифорния на косъм се разминава от това да стане първият смъртен случай по време на олимпийски маратон, след като рухва на пътя и по-късно е хоспитализиран след кръвоизлив от прахта, която е покрила хранопровода и дори лигавицата на стомаха му.
Друг маратонец, Джон Лордън, получава пристъп на повръщане поради поемането на прах и прекратява състезанието. Но, не, разбира се, че това не е всичко. Лен Тау, един от южноафриканските бегачи, е преследван почти 2км от диви кучета, които са по петите му почти през целия път.
Лорц, зидарят от Бруклин, измъчван от спазми, след като не издържа на жегата и влажността и не изпитва никакво угризение да се вози в един от придружаващите го автомобили заради болките си. Той дори е забелязан да маха на зрители и други бегачи, докато ги подминаваше по пътя си към финалната линия.
Наркотиците навлизат на олимпийската сцена през 1904 г
Хикс, утвърден маратонец, който е един от американските фаворити, започва да моли екипа си за подкрепа с вода на 15-тия км. Въпреки това, придържайки се към решенията на Съливан като част от експеримента за дехидратация, те му отказват.
Оставайки само няколко километра до финала, екипът за поддръжка на Хикс му дава смес от яйчен белтък, забъркан със стрихнин, което е и първия регистриран случай на употреба на наркотици в съвременната олимпиада.
По това време малки дози стрихнин обикновено се използват като стимулант и разбира се в онези дни няма никакви правила относно лекарствата за повишаване на ефективността. Удивително е, че екипът на Хикс носи и колба френско бренди, в случай че се сметне, че е необходима – но решава да изчака, докато преценят, че наистина се нуждае от глътка от нея, по-късно в състезанието.
Маратонът продължава с възстановения Лорц, който слиза от 15км возене с кола, освежен и готов да завърши състезанието.
Въпреки това, един от екипа за поддръжка на Хикс вижда какво е направил Лорц и му нарежда да напусне курса. Зидарят продължава да бяга въпреки това и завършва с време от малко под три часа.
Карането с кола на маратонец води до освирквания и протести, че е „шега“
Естествено, събралата се тълпа е много щастлива да види американец да печели маратона у дома, изригвайки със скандирания „Един американец спечели!” Алис Рузвелт, 20-годишната дъщеря на президента Теодор Рузвелт, има честта да постави лавровия венец на главата на победителя.
Тъкмо се кани да го направи и да му връчи златния медал, когато някой от тълпата извиква, че той е измамник и наистина не е завършил цялото състезание пеша.
С триумфалните възгласи, които преминават в освирквания, зидарят приема всичко спокойно, като твърди, че никога дори не е предполагал, че ще приеме златния медал и че е завършил само на „шега“.
Междувременно други състезатели все още са на пистата – включително дрогираният Хикс, който вече е близо до смъртта поради погълнатия стрихнин.
Вижда се, че лицето му е станало пепеляво и отпуснато. Той обаче получава прилив на нови сили, след като чува, че Лорц е дисквалифициран.
Невероятно, но неговите треньори му дават още една глътка от отвратителната смес от стрихнин/яйчен белтък, но сега добавят и малко бренди…
От милосърдие те също обливат тялото и главата му с вода, което му позволява да се съживи още повече. След това лечение той изглежда получава нови сили и дори ускорява темпото си.
Победителят в маратона едва оцелява в събитието от 1904 г
През последните 4км от маратона, според представителя на състезанието Чарлз Лукас, „Хикс тичаше механично, като добре смазана машина. Очите му бяха вдлъбнати, без блясък; пепелявият цвят на лицето и кожата му се беше задълбочил, ръцете му изглеждаха като добре вързани тежести, едва вдигаше краката си, докато коленете му бяха почти сковани.”
Нещастният маратонец започнал да халюцинира, вярвайки, че финалната линия всъщност е на 35км. През последният километър той умолява за нещо за ядене, с желанието след това да подремне.
Най-накрая стигайки до стадиона, Хикс вече не знае къде се намира и какво се случва и кара треньорите му да го вдигнат и да го пренесат над финалната линия, като го държат на раменете си, докато краката му все още се движат напред-назад.
Служителите на състезанието милостиво преценяват, че бегачът е преживял достатъчно и той е обявен за победител в най-бавния маратон, бяган някога.
Екип от четирима лекари работи в продължение на един час, за да даде възможност на Хикс да се съживи достатъчно, за да може да напусне зоната на финалната линия. По това време служителят отбеляза, че е загубил осем килограма по време на състезанието.
Въпреки че имаше моменти на истински триумф, отговарящи на високите цели на съвременното олимпийско движение, Игрите в Сейнт Луис през 1904 г. остават в историята като най-лошото фиаско на олимпийските игри в историята на съвременната епоха.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника