В един все по-шумен свят, Гордън Хемптън е прекарал повече от 40 години, говорейки за важността от спасяването на тишината. Светът най-накрая готов ли е да слуша?
Преди да прочетете повече, затворете очи и се вслушайте за момент.
Чухте ли слабото бръмчене на близък уред? Или далечният тътен на самолет в небето? Нечий глас, скърцащи спирачки или бръмчащите ауспуси от пътя навън?
Това, което вероятно не сте чули, е мълчанието и ако попитате Гордън Хемптън, точно това е проблема.
Акустичният еколог Хемптън обикаля света три пъти през последните 41 години, търсейки и документирайки изчезващите естествени звуци на планетата. Сгушвал се в хралупа в Ситков смърч в северозападната част на Тихия океан, за да запише „най-голямата цигулка в света“; плувал по река Амазонка в дървено кану, за да проследи мелодичните трели на редки, мигриращи пойни птици. Печели и „Еми“ за документалния си филм „Припевът на изчезващата зора“, който улавя какофонията на зората, която се разнася на шест континента. И все пак звукът, за чието запазване Хемптън най-много се тревожи, е най-застрашеният от всички: тишината.
„Защо да пазим тишината?“ – прошепва Хемптън, държейки диктофон и взирайки се към върховете на 500-годишните Дъгласови ели в тропическите гори Хох на Олимпийския национален парк във Вашингтон. „Не е ли глобалното затопляне по-важно, както и почистването на токсични отпадъци и възстановяването на местообитанията на застрашените видове? Е, когато спасяваме тишината, всъщност в крайна сметка спасяваме и всичко останало.“
За Хемптън тишината не е отсъствието на звук, а заглушаването на звъненето, въртенето и бръмченето от изкуствено създадено от човека шумово замърсяване, което е покрило планетата. В един все по-шумен свят той е прекарал по-голямата част от живота си, говорейки от името на мълчанието. Съвсем наскоро той стартира Quiet Parks International (QPI), първа по рода си организация с нестопанска цел, която има за цел да сертифицира и запази последните естествени звуци на Земята. Вдъхновявайки хората да се събудят за звуковите чудеса на планетата. Хемптън се надява да промени начина, по който „виждаме“ света, и „да спаси тишина в полза на целия живот“.
Докато борбата за околната среда напредва с пълна сила, то шумовото замърсяване не получава особена гласност – и това отчасти е така, защото то е донякъде неуловимо. Можем да видим парчета боклук на земята и да помиришем токсините във въздуха и водата. Шумът, от друга страна, е по-коварна заплаха. Той е невидим, изчезва без следа и не ни оставя нищо за почистване. Но точно както ние, хората, сме затрупали Земята с отпадъците си, а моретата с отточните води, ние сме и тези, които замърсяваме планетата с продължително излагане на създадени от човека звуци като строителни работи или пътно и въздушно движение. И макар че шумът често се третира по-скоро като нежелана неприятност, оказва се, че той не е просто досаден, а има все повече доказателства, които предполагат, че може да навреди на здравето ни.
Според проучване на Световната здравна организация, ефектите от дългосрочното излагане на шумово замърсяване на околната среда, сред които са инфаркти, по-високо кръвно налягане, инсулт, диабет, деменция и депресия, биха могли да причинят загубата на повече повече от 1 милион години пълно здраве сред западноевропейците. По същия начин Европейската агенция по околна среда е установила, че шумовото замърсяване на околната среда допринася за 48 000 случая на сърдечни заболявания и 12 000 преждевременни смъртни случаи на целия континент всяка година. То също застрашава оцеляването на повече от 100 различни животински вида. Тъй като животните разчитат на звука за всичко – от намирането на половинка до мигрирането, ловуването и избягването от хищници. Изследване след проучване разкрива как създаденият от човека шум прави живота далеч по-нещастен за всички останали, отколкото си мислехме досега.
Когато разгледаме най-здравословните екосистеми, които съществуват днес на нашата планета, откриваме, че те са и най-тихите места
Шумът от движението повишава сърдечната честота на какавидите на пеперудите. Далечният шум от компресорни станции затруднява совите да намерят плячката си. Ехото на моторни шейни кара нивата на хормони на стреса при вълците и лосовете да се покачват. А в шумните местообитания птиците и жабите са приспособили своя повик, за да се чуват над създадения от нас шум. Под вода, където звукът се движи по-бързо и по-далеч, отколкото на сушата, ситуацията засяга безброй видове морски обитатели. Шумът от корабоплаването, дълбоководното копаене и сеизмичните проучвания е най-вероятната причина за масовото излизане на сушата на делфини и китове.
„Когато разгледаме най-здравословните екосистеми, които съществуват днес на нашата планета, откриваме, че те са и най-тихите места“, казва Хемптън. „Това са местата, които извеждат въглерода от околната среда и произвеждат кислород, за да дишаме, и където застрашените видове не са застрашени.“ Когато Хемптън казва, че спасявайки тишина, вие спасявате всичко останало, той има предвид точно това – тихите местности поддържат здравословна среда и ако трябва да започнем да третираме шума като съпътстващата музика към изменението на климата и шумовото замърсяване като замърсяване, това би имало огромен ефект върху всяко живо същество, включително и върху нас самите.
Тишината отдавна помага на хората да намерят своя глас. Подобно на природата, тя ни успокоява, улеснява и дори ни лекува. Но въпреки доказателствата, показващи, че тишината ни прави по-здрави, а природата ни прави по-щастливи, броят на естествено тихите места е „на път да изчезне, което далеч надхвърля изчезването на видове. Помислете за това: през последните 50 години световното население се е увеличило повече от два пъти, въздушният трафик се е увеличил почти шест пъти между 1980 и 2019 г., нарастването на корабоплаването ефективно заглушава обичайния звуков пейзаж на океана и се очаква да има повече от 2 милиарда коли по пътищата до 2030 г.
През 1900 г. сте имали добри шансове да намерите мир и тишина в приблизително 75% от континенталната част на САЩ. До 2010 г. този брой е 2% и това е почти навсякъде. Това, което наистина е притеснително, е, че през 21-ви век ще превърнем всеки квартал в летище и всяка улица в писта за нашите дронове. Заплахата от шума идва над нас с пълна сила.
Хемптън инвестира в Neumann KU-81 (високочестотен микрофон във формата на човешка глава, който възпроизвежда начина, по който чуваме) и обикаля националните паркове, за да запише мелодията на топящия се сняг или разбиването на вълните. „По това време нямаше никой, който да записва естествената атмосфера. Така той поставя началото на търсене на тишината.
През 2005 г., след десетилетия на научни акустични измервания, Хемптън идентифицира най-тихото и най-безшумно място в Съединените щати: един квадратен инч парче в долината Хох в Олимпийският национален парк в САЩ- паднал дънер, покрит с килим от папрат, защитени от извисяващ се бучиниш. Докато следва пътека на лосовете, Хемптън обяснява какво прави мястото толкова уникално тихо.
„Като за начало, ние сме в най-отдалечения, най-северозападен район на страната, така че наблизо няма големи търговски маршрути. На запад е най-дългият див участък на Западното крайбрежие на САЩ. Има само една магистрала и тя е на 18 мили от нас, а тук имаме приблизително 240 облачни дни в годината, което осигурява допълнителна защита от шума от всичко, което лети над нас. След това имаме и самата тропическа гора. Най-високите дървета са в Секвоя, но долината Хох обхваща най-високата гора в целия свят, създавайки акустичен звук, подобно на този в катедрала. И накрая, фактът, че всичко е влажно и покрито с мъх, създава подплатено качество на звукопоглъщане. Това е перфектното звукозаписно студио. Наричам го „Йосемити на слушателя“.
Хемптън отбелязва точното място на открития от него акустичен микроклимат, като поставя камък с цвят на сьомга върху зеленото руно на дървената трупа и обещава да го защити, като го обяви за квадратчето на тишината. Ако звукът от преминаващ реактивен самолет може да се чуе на 1000 мили, тогава тишина, дори с размера на пощенска марка, би имала ефект на разпространение на тишината на 1000 квадратни мили.
Години наред работата на Хемптън има ефект. Той изслушва внимателно звукови прониквания, идентифицира източниците им и пише писма до тези, които причиняват шума. Дори успява да убеди Аляска, Хавайските и Американските авиокомпании да пренасочат своите полети за обучение и поддръжка далеч от Олимпийския национален парк. До 2018 г. , когато близката военноморска база Уидби увеличава полетите си с реактивни самолети над Хох като част от програмата си за радио електронна борба. Това, което някога беше най-тихото място в САЩ, се превърна в детска площадка за симулирани бойни полети на флота.
Хемптън не успява да защити своя мъничък остров на мълчанието, но в един тих момент обратно в Хох, той разбира, че не става въпрос за това едно кътче на света, а за целия свят. Така се ражда QPI или ЮНЕСКО на тишината – глобална структура, която идентифицира най-забележителните, акустично неопетнени звукови пейзажи по целия свят и примамва туристите към тях, за да добавят икономическа стабилност към усилията за опазването им. Ако хората отиват в националните паркове, за да видят непокътнати пейзажи, търсят девствените плажовете, за да плуват в чисти води и местата, където да се вгледат в съзвездията, защо да не отидат в тихи паркове, за да чуят ритъма на естествения свят?
Към днешна дата Хемптън и неговият екип от международни акустични еколози са локализирали повече от 250 места по света, които имат потенциал да бъдат „Тихи места “ и има за цел да сертифицира повече от 50 места до 2030 г.
За да търсят спокойствие, членовете на QPI изучават светлинното замърсяване и траекториите на полетите. Когато намерят район, за който смятат, че има тих потенциал, те проучват внимателно околността в Google Earth, за да проверят за неща като електропроводи, минни операции, железопътни линии, ферми и други признаци на шумово замърсяване. След това, в сътрудничество с местните общности и правителства, те изпращат QPI инженери да тестват всеки потенциален обект за минимум три последователни дни, измервайки нивата на децибели от час преди изгрев слънце до два часа след залез слънце. Ако не се открие шумово замърсяване в продължение на няколко часа и звуковият пейзаж предлага „изключителна звукова красота“, QPI предлага своето обозначение.
През 2019 г. QPI сертифицира първия в света „Wilderness Quiet Park“: милион акра от тропическите гори на Амазонка, пресечени от река Забало в североизточен Еквадор, която избухва с толкова много биоразнообразие и толкова малко човешка дейност, че Хемптън го нарича „шедьовърът на природата“. Дом на 1200 души от племето Кофан, районът е все по-застрашен от компании, които искат да добиват петрол, но местните лидери се надяват, че определянето на QPI ще помогне на коренното население да защити родината си, като насърчи онези, които търсят тих, съзерцателен екотуризъм, да се гмурнат дълбоко в тропическите гори.
Кофан високо ценят връзката си с живата природа. Това ги прави народ на реки, планини и гори. За тях тишината е част от достойнството и почтеността. Нуждата от тишина за тях е като нуждата от кислород.
В допълнение към тихите си паркове в дивата природа без шум, QPI също обозначава паркове в и около големите градове в света. Въпреки че нито един град не е освободен от шумово замърсяване, Хемптън казва, че QPI търси места с приблизителната тишина на библиотекa, където усещането за природата доминира. Миналия юни организацията нарече Тайванския национален парк Янгминшан своя първи градски тих парк. Табела приканва посетителите да „поемат дълбоко въздух, да направят пауза и да почувстват, че съществуват в едно с гората“, докато се изкачват по близо 2-километровата Тиха пътека до езерото Менгуан.
В източните култури мълчанието е състояние на единство с всички неща, най-висшето състояние на мъдрост. В същото време тя също е дълбоко трансформираща.
По ирония на съдбата, на света беше нужна глобалната Covid-19 пандемия, за да осъзнаем това.
През септември 2020 г. списание Science публикува доклад, който заключава, че блокирането на света от коронавируса е довело до „най-дългото глобално намаляване на сеизмичния шум в записаната история“ или едномесечно намаляване на сеизмичния шум с до 50% в 77 държави. Изведнъж хората от Ню Йорк до Ню Делхи започнаха да забелязват песента на птици, шумоленето на листата и това, което Хемптън нарича „саундтрака на планетата и центърът на душата“.
В началото на юли QPI обяви лондонския Хампстед Хийт за свой втори градски тих парк, последван от пет природни резервата в и около Стокхолм. А съвсем скоро малка част от Сентръл Парк в Ню Йорк ще бъде и първият Тих парк, определен за QPI в САЩ, следван малко след това от природния резерват Арманд Байю в Хюстън. Преди края на годината ще има и градски Тихи паркове в Кан, Франция, Брюксел, Белгия и Филах, Австрия.
Но защо да спрем дотук? QPI също така разработва Тихи морски паркове и Тихи туристически маршрути. Наскоро стартира поредица от онлайн тихи преживявания, сертифицира първия си тих престой в италианските Доломити и разкри първата си тиха общност в западна Северна Каролина. Предвижда се свят на тихи ресторанти и тихи полети – ефективно въвеждане в нова ера на тихо пътуване, която Хемптън се надява да помогне на хората да се свържат отново с планетата и със себе си.
Ние сме толкова заети да се опитваме да видим света, но слушането е това, което разказва истинската история на едно място. Когато слушаме, наистина слушаме, се разкрива цяла нова вселена.
© 2021, На 1 Клик. Всички права запазени. При използване на текст от тази публикация е нужно да посочите източника